Римската баня – предшественик на съвременните спа центрове

Бани има и преди римляните, но те ги правят многофункционални – не само място за хигиена, но и за спорт, възстановяване, лечение и социални контакти.

Древните елини също имат бани, но това са малки помещения с вани. Римляните постепенно ги превъръщат в истинско произведение на архитектурата, а с присъщата си рационалност и в нещо, много полезно за всички народи под тяхна власт.

В последните векове на Римската република се оформят няколко от задължителните елементи на римската обществена баня или термите (за разлика от някои подобни малки частни помещения, които наричали балнеи).

Вътрешно устройство на римската баня

Първо посетителите попадат в аподитериума – съблекалнята, след което има сухи и мокри помещения за изпотяване, които се наричат laconi и sudatoria.

Другите основни отделения в термите са тепидариумът, калдариумът и фрагидариумът, където съответно водата и температурата са горещи, прохладни и студени. Това обуславяло и ефекта на закаляване и тонизиране на тялото, извън поддържането на хигиена.

В много от термите има и зали за масажи и почивка, игрища за спортни игри – палестри, библиотеки и открити басейни. Често в баните се сключват търговски сделки, водят се интелектуални разговори, има публични четения или различни представления. Римляните използват масажни масла и специални метални уреди за изстъргване на кожата, наричани стригили.

Първоначално римските бани не са с големи размери и помещенията в тях се отоплявали с мангали. По-късно, приемайки и обогатявайки елинския опит, те използват системата на подовото отопление – хипокауст. Огромни пещи затоплят въздуха, който минава по керамични кухи цилиндри или многоъгълници, които са разположени под пода и в стените.

Постепенно архитектурата им придобива нова естетика, помещенията са украсени с мозайки, сводовете на покривите се издигат на десетки метри, а едновременно термите се ползват от хиляди посетители. От I век сл. Хр. се използва стъкло за прозорците.

Тези проекти стават възможни с подобряването на водоснабдяването на Рим и на другите големи градове в късната Република и началото на Империята. Километрични далекопроводи и огромни резервоари осигуряват необходимите количества вода на многолюдните градове в римската държава.

Според някои историци това допринася и за доброто здраве на населението, а древните римски медици препоръчват баните и като лечебно средство при някои болести, за разтоварване от стреса и поддържането на добра физическа форма.

Отношението на римляните към банята

Достъпът до обществените бани е осигурен за всички прослойки на римското общество на приемлива цена. Имало и дни, в които входът е безплатен. Обикновено в помещенията са обособени няколко отделни части – за мъже, за жени и за роби.

Римляните познавали добре свойствата на минералната вода и затова при откриването на такива извори се възползват, за да построят терми, ползвайки тези полезни природни дадености. Те откриват, че различната степен на минерализация помага при различни болести. Например изворът край сегашния български град Хисаря е подходящ за терапия на хора с бъбречни заболявания и това е известно още в древността. Свойствата на минералната вода и естествената й топлина са оценени и ефективно използвани от рационално мислещите и практични римляни.

Има и критици на това общоприето влечение към банята. Мнозина се застоявали в нея дълго време, отдавайки се на различни развлечения и удоволствия, а в някои от термите хигиената, поради многото посетители, не била на ниво.

Сенека се оплаквал от глъчката и шума, които му пречели да се съсредоточи върху работата си, когато пише в термите. Сатирикът Ювенал осмива тези римски навици, които според него поощрявали безделието, пиянството и разврата. Целз предупреждава да не се влиза в баните с открити рани, тъй като има възможност да се получат гангрени. Императорът-философ Марк Аврелий негодува от лошата хигиена и мръсотията при едно от своите посещения в тях.

Отношението на римляните към банята най-добре е синтезирано в епитафията на Валерий Клавдий Сегунд, която гласи: „Баните, виното и сексът развалят телата ни, но те правят така, че животът ни да си заслужава...“

И до днес останките от термите на императорите Траян, Каракала и Диоклециан впечатляват туристите в Рим със своите мащаби и устройство. Имената на владетелите неслучайно са свързани с тези обекти, защото именно по тяхна заповед и с осигурени от държавниците средства са построени споменатите обществени бани. В България най-големите римски терми са във Варна, в различна степен са запазени и други – в Кюстендил, Хисаря, Стара Загора, Дебелт и други градове.

Векове след края на Рим, през 19-и век, отново започва строеж на множество обществени бани, а по-късно се появяват и съвременните спа центрове, в които топлата вода, масажите, спортът и другите процедури, са почти идентични с практиката на древните римляни.