Обществено здраве и роля на хигиената в Древен Египет

Хигиената сред древният египетски народ е заемала значимо място. Поддържането на лична хигиена е било внедрено в ежедневието на всеки египтянин.

Египетските лекари са полагали огромни грижи намесвайки се непрекъснато във всекиднението на египтяните, за да ги предпазят от върлуващи болести. Не са били случайни твърденията на много древни историци, които са смятали египетският народ за един от най-здравите народи в света.

Целта на общественото здраве в Древен Египет е била да защити в най-голяма степен населението от разпространението на заразни болести и да поддържа жителите толкова здрави, колкото е възможно. Такъв е бил един от основните приоритети за древноегипетското общество.

До архитектите, изградили огромни пирамиди, гробници и храмове, винаги е стоял лекар, който се е грижел за тяхната хигиена и здраве. При избухването на епидемия са се откривали санитарни лагери, където болните са били поставяни под стриктна карантина за лечение.

Чистотата е била важна част от египетския начин на живот, въпреки че сред основните причини за високата степен на хигиена били религиозните възгледи, а не здравните предпоставки. Египтяните задължително са миели тялото си един път на ден.

В по-бедните египетски къщи е имало специална стая, в която са се обливали с вода, в богатите къщи - бани, а в дворците - дори басейни за къпане. Интересно е да се отбележи, че египтяните не са използвали сапун за миене на ръцете. Вместо него са използвали пепел и каолин.

Данни за напредъка на общественото здраве в Древен Египет са съхранени в някои древни медицински папируси, датиращи от около 1600 г. пр.н.е. Личната хигиена и добрият външен вид са били важна част от живота, а много от жителите на Египет носили грим около очите си, за да се предпазят от болести.

Жените са обръщали доста голямо внимание на своя външен вид и са били много суетни. Използвали са парфюми, гримове, лак за нокти и други тоалетни принадлежности. След баня дори са си правели масажи с различни масла.

Голямо внимание се е обръщало и на хигиената при хранене. То е било контролирано основно от жреците. В менюто на египтяните рядко присъствало месо. На особена почит било гъшето месо.

Има сведения, че при клане на животни, които ще бъдат консумирани, кланицата е била стриктно наблюдавана и следена от група лекари. Те давали своето разрешение или забрана за консумацията на месото от закланото животно.

Тъй като египтяните са смятали, че причина за болестите било и преяждането, жреците са наложили периоди, в които се пости и се дават разхлабителни средства за прочистване на тялото. Като очистително средство са използвали най-вече майчиният лист.

Осигуряването на вода, която да бъде качествена за пиене от хората и домашните им животни било много важна част от предотвратяването на разпространението на различни заразни болести.

Водата за пиене египтяните съхранявали в големи керамични съдове и кожени мехове. Водата, която изпозвали като питейна била основно от река Нил. Още от древни времена те са филтрирали водата през урни от печена пръст.

Малко по-късно, по препоръка на екипетските лекари, водата на фараона се е преварявала. Като хигиенна мярка се е правело и обрязването, което наричали "себет". Египетското обрязване е правено не през първите няколко дни от раждането на детето, а след навлизането му в пубертета.

Често в домовете се използвали мрежи против комари през топлите месеци, но не е известно дали са се ползвали за предпазване от малария и други болести, или просто защото не искали да бъдат ухапани. 

Задължение на жреците било да измиват себе си, почти всекидневно да изпират дрехите и да поддържат чисти приборите за хранене, но религиозните възгледи са основна причина за това, а не толкова за поддържането на добро здравословно състояние. Въпреки че хигиенните практики помагат за тяхното добро здраве, чистотата била призив от техните богове.