Популярни фолклорни лечебни вярвания за медицинската употреба на лавандулата

от 24 окт 2016г., обновено на 28 май 2017г.

От 1597г.

Подобно на много други лечебни билки, лавандулата се е радвала на присъствие в медицинската история. В този материал ще разгледаме употребата на растението от гледна точка на фолклора и ще открием при какви медицински състояния се е прилагало в миналото.

На първо място, благоуханното растение се е използвало в борбата срещу чумата, отнела живота на милиони хора по света. Макар и да нямало конкретни доказателства, подкрепящи успеха на лавандулата в борбата с инфекциозното заболяване, хората били готови на всичко, за да се чувстват защитени от болестта, дори в минимална степен. Те ползвали лавандулата за направата на лечебен оцет. Наричал се с имената "Марсилски оцет" или "Оцет на четиримата крадци" („Four Thieves Vinegar”). Писмените източници сочат, че лечебната течност е приготвена за пръв път от англичанина Ричард Фортейв. Билковият оцет бил считан за ефективно средство срещу заразяването с чума. Докато в различните писмени източници рецептата за направата на Марсилския оцет варирала, като константа в лечебната формула, можела да се приеме само лавандулата. Освен всичко, лилавото целебно цвете имало отличното свойство да прикрива острата миризма на някои от по-малко харесваните съставки в рецептата като чесънът и оцетът.

Фолклорният аспект, скрит за името "Оцет на четиримата крадци", е също толкова любопитен и може да се разгледа в две различни "версии". При едната се считало, че благодарение на оцетено-лавандулова смес, крадците са можели безнаказано да обират домовете на жертвите на болестта, без да се заразят. Другата версия разказва, че крадците, всъщност, били заловени преди избухването на чумната пандемия. Те създали оцета като защитно средство, тъй като били осъдени да погребват жертвите на чумата.

Целебните свойства на ароматното растение с лилави цветове се "прокрадват" и в религиозните вярвания и ритуали

В Испания и Португалия, лавандулата се изгаряла ритуално в огньове на празника на св. Йоан, за да се предпази населението от злите духове. За пръв път на Св. Лука около 1500 г., девойките започнали да пият лавандулова отвара, с надеждата, че ще бъдат споходени от пророчески сънища, при които ще имат възможност да видят истинската си любов.

Употребата лавандулата при конкретни медицински състояния също можела да се похвали с дълга история

На първо място лечебното цвете се използвало като средство за прогонването на паразити (при глисти) и кръвосмучещи насекоми (за целта, на верижка на врата се носело памучно тампонче, напоено с лавандулово масло).

Лечебна смес, известна като "Oleum spicoe", се приготвяла при смесването на лавандулово масло с терпентин или винен спирт. Тя се използвала при особено болезнени навяхвания или скованост на ставите. Лавандуловото масло, за предпочитане, приготвено от току що разцъфналите цветчета на билката, се ползвало за раздвижване на парализираните крайници при възстановяване от инсулт.

Вярвало се, че пероралният прием на лавандулово масло действал възстановително и ободряващо на организма. Ароматното масло влиело добре и срещу прилошаване, сърцебиене и нервност, при слабост, съчетана с виене на свят, както и срещу спазми и колики. На действието на лилавата ароматна билка, хората в миналото разчитали при безапетитие, метеоризъм, срещу хистерия, парализа, нарушения в менструалния цикъл и като мощен стимулант на организма.

Джон Джерард, авторът на "Historie of Plants" (написана около 1597 година), споменава в труда си, че дестилираната вода от цвета на лавандулата или прясното ароматно масло от растението са отлични средства при лечението на парализи на крайниците, изказвайки твърдението, че този лек: "помага".

При накисването на лавандула, розмарин, канелени корички, индийско орехче и червено сандалово дърво във вино (в продължение на седем дни) се правела лечебна тинктура, която някога се ползвала като популярно лекарство срещу сърдечни проблеми. Капките "Palsy Drops”, направени от спирт, в който са накиснати лавандула, розмарин, канела, индийско орехче и червено сандалово дърво е по-късна "версия" на лекарството. Въпреки това, капките се ползвали главно при безапетитие.

Етеричното масло от "Lavandula latifolia" се считало за отлично средство за насърчаване на растежа на косата, когато налице бил косопад. Освен неприятния проблем с алопецията, втриването на няколко капки лавандулово масло на слепоочията лекувало главоболието, получено при повишено нервно напрежение, а чаят от цвета на растението се приемал при лечение на умора и слабост. Жителите на Средиземноморието се избавяли от главоболието, причинено от силното слънце, като носели ароматното растение под шапките си.

Антисептичното действие на лавандулата било добре известно в миналото на медицинската наука, а пакетчета с изсушената билка се изгаряли като средство за дезинфекция в болничните стаи. Етеричното масло от лавандула се доказало като мощен антисептик, който може да убие причинителите на коремен тиф, дифтерия, пневмония, престояло единствено утвърденото "медицинско присъствие" на растението да получи материални доказателства, подкрепени от научни изследвания.