Последици от забраната на абортите в Румъния след 1967 година

От 1967г.

След приемането на Указ 770, забраняващ правенето на аборт (приет през 1967 година) обществото в Румъния било е строго контролирано. Майчинството се дефинирало като "смисъл на живота на жените", възхвалявани били сексуално-образователните курсове в женските списания, непрекъснато се разпространявали писмени материали, касаещи пренаталните грижи за децата, ползите от големите семейства с много деца. Според румънското правителство именно големите семейства гарантирали семейна хармония и можели да компенсират последиците от политиката то 1957 до 1966 година, когато абортите били легални.

Всички видове контрацептиви изчезнали от рафтовете на аптеките, те били достъпни единствено за образованите румънски гражданки (много от тях с унгарски корени), които по една или друга причина имали достъп до черния пазар. През 1986 година всички жени, работещи държавните румънски институции били задължени да преминат най-малко през един годишен гинекологичен преглед, за да се гарантира удовлетворяващото ниво на репродуктивно здраве. По този начин можели да се констатират и проследят евентуално настъпилите бременности. На жените, които са имали раждания, завършили с аборт се гледало с особено голямо внимание.

От румънските медици също се очаквало да следват строгата политика на държавата, още повече, от тях се очаквало да носят част от отговорността за наложените правителствени мерки за раждаемостта. Ако те биват хванати в нарушение, на който и да е аспект от закона, забраняващ правенето на  аборт, те били лишавани от свобода. Всеки румънски административен район имал дисциплинарен съвет, обсъждащ здравния персонал. На срещите на съвета се обсъждали всички случаи, в които законът е погазен, а от време на време се провеждали показни процеси, служещи за пример на медиците, които не били в единодушие с политиката на правителството.

Въпреки професионалните рискове, много лекари помагали на жените, решени да направят аборт. Те вярвали, че ако откажат намесата си, тези жени със сигурност биха поели самостоятелно по много по-опасен и животозастрашаващ път. Медиците можели да се опълчат на системата, „диагностицирайки” заболявания, лечението на които изисква задължителното правене на аборт. Сред тези болести са диабета и хепатита. Предписването на лекарства (например срещу малария) или терапии (каквато е химиотерапията) срещу тях можело да доведе до увреждане на плода. Така, за да стартира подобно лечение, пациентката трябвало да направи аборт. За съжаление, когато лекарите се страхували да окажат съдействие, жените търсели услугите на немедицински специалисти или някои стари и „изпитани” от народната медицина лекарства.

От 1979 до 1988 година броят на абортите в Румъния започнал да се увеличава, известен спад имало от  1984 до 1985 година. Въпреки това, много нежелани румънски деца били родени във време, когато родителите им едва можели да си позволят да се грижат за тях. Много от тези деца били изоставени в болници или домове за сираци. Румънчетата, родени в периода от 1966 - 1972 година били наричани "decre?ei" (единствено число "decre?el"). Думата има негативен нюанс, изобличаващ умствените и физическите увреждания на децата, родени от рискови бременности или вследствие на провалени нелегални аборти. Данните сочат, че над 9000 румънски жени са загинали между 1965 г. и 1989 г. вследствие на усложнения, произтичащи от незаконни аборти.

Статията е част от историята на:

• История на изкуственото прекъсване на бременността (аборт) в медицината