Декрет 770: Как социалистическа Румъния забрани абортите

От 1957г. до 1990г.

През октомври 1966 г. комунистическият режим на Николае Чаушеску въвежда Декрет 770 — една от най-жестоките демографски политики в Европа след Втората световна война. Забраната на абортите и ограничаването на контрацепцията цели бързо увеличаване на населението, но струва живота на хиляди жени и оставя трайни последици върху румънското общество.

Защо режимът предприема забраната

През 1957 г. Румъния легализира абортите. В условия на ограничен достъп до съвременна контрацепция абортът става основен метод за планиране на семейство — през 1965 г. се регистрират около четири аборта на едно живородено дете.

Когато Николае Чаушеску идва на власт през 1965 г., правителството възприема забавянето на прираста на населението като заплаха за икономическите и военните амбиции на страната. Целта е населението на Румъния да нарасне от около 20 милиона към 30 милиона души. 

Какво предвижда Декрет 770

Декретът ограничава аборта почти напълно. Той остава допустим само при тесни изключения: риск за живота на жената, бременност вследствие на изнасилване или инцест, тежки аномалии на плода, възраст над 45 години или вече отглеждани четири деца.  Същевременно държавата ограничава достъпа до контрацептиви. Политиката не е просто забрана, а опит за държавен контрол върху репродуктивните решения на жените.

Краткотрайният „бебешки бум“

Ефектът идва бързо. Между 1966 и 1967 г. раждаемостта скача рязко, а общият коефициент на плодовитост се повишава от около 1,9 на 3,7 деца на жена.  Децата, родени в резултат на тази политика, стават известни като decretei — „деца на декрета“. Държавата ги представя като бъдеща работна сила и военен ресурс, но не осигурява достатъчно болници, училища, жилища или социална подкрепа за внезапно увеличеното население. 

Децата декретей

„Децата декретей“ са поколението румънци, родени след Декрет 770. Думата идва от румънското decret — „декрет“ и означава деца, родени в резултат на принудителната демографска политика.

За много семейства това означава нежелана бременност, бедност и липса на избор. Жените са подлагани на натиск да раждат, дори когато нямат условия да отгледат дете. Много деца порастват в претъпкани училища, при недостиг на жилища, храна и социална подкрепа.  Част от тези деца попадат в държавни институции. Към началото на 1990 г. над 170 000 деца живеят в румънски домове за деца, много от тях в изключително тежки условия. Липсата на персонал, внимание и емоционална грижа води до трайни последици върху развитието и психичното здраве на много от тях. 

Цена за жените

Забраната не премахва желанието и нуждата от прекратяване на нежелана бременност. Вместо това тя измества абортите в незаконната сфера, където процедурите често се извършват при опасни условия.  Според оценки около 10 000 жени и момичета умират от нелегални и опасни аборти по време на действието на декрета, а някои експерти смятат, че реалният брой е по-висок. Към 1989 г. Румъния има най-високата майчинска смъртност в Европа — около 159 смъртни случая на 100 000 живородени, като приблизително 87% от тях са свързани с нелегални аборти.

Държавен контрол и страх

Режимът въвежда редовни гинекологични прегледи и наблюдение на жените в работната среда. Целта е да се откриват бременности, да се разследват прекъсвания и да се оказва натиск върху жените, които не раждат достатъчно често според очакванията на държавата.  Този модел превръща личното репродуктивно решение в въпрос на политическа лоялност. Жените, които се опитват да избегнат нежелана бременност, рискуват не само здравето си, но и репресии, стигма и конфликт с властта. 

Икономически срив и изоставени деца

През 80-те години Румъния навлиза в тежка икономическа криза. Режимът насочва ресурси към индустрия и изплащане на външен дълг, което води до дефицити, дълги опашки, ограничено електричество и влошаване на социалните услуги. Много семейства не могат да се грижат за децата, родени под натиска на декрета. Оценките за деца в държавни институции към 1989 г. варират, но често се посочват около 100 000 до над 170 000 деца. Условията в много от домовете включват недохранване, пренебрегване и тежки нарушения на правата на детето.

Краят на декрета

Декрет 770 е отменен на 26 декември 1989 г., дни след Румънската революция и падането на Чаушеску. Ограниченията върху аборта и контрацепцията отпадат бързо, а майчинската смъртност започва да намалява, когато абортите преминават от незаконни към регулирани медицински условия.

Днес декретей поколението вече е на възраст около 50–60 години и навлиза в пенсионна възраст. Оценките сочат, че около 1,6 милиона души от това поколение ще се пенсионират през следващите десет години, което поставя допълнителен натиск върху румънската пенсионна система. 

Историята на Декрет 770 и на децата декретей показва как държавната забрана не прекратява абортите, а често ги прави по-опасни. Тя също така илюстрира как репродуктивната политика, наложена с принуда, може да засегне здравето, семействата, образованието и икономическото развитие на цяло общество. 

Статията е част от историята на:

• История на изкуственото прекъсване на бременността (аборт) в медицината