Поява и употреба на рибеното масло в медицинската история в края на 19-ти век, 2 част

От 1882г.

Безспорно рибеното масло е ценен за човешкото здраве продукт, но дори и най-непоколебимите привърженици на употребата му в края на 19-ти век – изследователите де Йон и Бенет – се налага да признаят, че маслообразната жълтеникава течност има силно неприятни вкус и мирис, тъй като се добивала от разложен черен дроб на риба треска. Този факт би могъл да се превърне в значителна пречка за употребата на рибеното масло, въпреки полезните му свойства.

Производство и разпространение на рибено масло с по-добър вкус

През 1873 г. Алфред Б. Скот пристига в Ню Йорк и заедно със своя колега и приятел Самюел Боун започва да експериментира, за да получи по-малко отвратителна форма на рибеното масло. Три години по-късно те създават компанията „Scott and Bowne” и започват да търгуват със своя продукт, който наричат емулсия на Скот.

В края на XIX век продуктът е особено популярен, като за това помага и свидетелства реклама, достигнала до целия свят.

Американска реклама на рибено масло

Въпреки че Алфред Скот не е лекар или фармацевт по образование, той има способността да вижда добрите възможности за бизнес. Двамата партньори вярват, че добрата реклама ще задвижи и наложи продукта им. Така през 1890 година те вече са горди собственици на фабрики в Канада, Англия, Испания, Португалия, Италия и Франция, а наред с това рекламират своята емулсия в цяла Америка, Европа и Азия.

Снимката, която може да се види по-долу, ни показва как е изглеждала емблематична американска реклама на рибено масло, на която млад мъж е погледнал напред изпод периферията на шапката си. Той е леко приведен заради тежестта на товара му. Човекът държи въже, увито около раменете, ръцете и кръста му, за да си осигури опора срещу натоварването на голямата риба треска (Gadus morhua). В дясната част от рекламната картичка може да се види и марката на рекламирания медицински продукт – "Scott’s emulsion".

„Мъжът с рибата на гърба” е рекламна картичка, която се появява за първи път около 1884 година, а търговската марка „Scott and Bowne’s” – през 1890 г.

До 1900-а година "човекът с рибата" се радва на немалка известност. Неговият образ е изобразяван върху кутиите и бутилките, съдържащи ценния рибен продукт. Освен върху етикетите, рекламата е отпечатвана върху търговските картички, както и по разнообразни брошури и плакати, които се разпространяват не само в границите на САЩ, но и по целия свят.

Реално, този рекламен материал не се отличава с особено висока художествена стойност. Въпреки това, творбата е ценно материално свидетелство, разказващо ни как през 19-ти век се оценяват научният и търговският интереси към рибеното масло (като ценна хранителна добавка).

Първото фабрично приготвено рибено масло с подобрен вкус

Де Йон смята, че проблемът с вкуса на рибеното масло ще се преодолее с постоянство, че продуктът може да се смеси с плодове, бисквити (за децата) или черешово вино (за възрастните). Въпреки мнението на учения, дискусиите и консултациите по въпроса как да се тушира неприятният вкус на хранителната добавка не спират. Рибеното масло е смесвано с кафе, мляко, алкохол, има препоръки да се приема с пушена херинга, кетчуп или с пяната от бира. Онези с "непреодолимо отвращение към вкуса" можели да приемат маслото чрез клизма.

Скот и Боун внимателно разграничават продукта си от други, подобни на него, подчертавайки няколко детайла. Тяхната емулсия е с 50% рибено масло, екстракт от лайм, клей, глицерин и други. Така през 1879 г. двамата предприемчиви производители регистрират първата търговска марка рибено масло „P.P.P.”, включваща инициалите и три думи: "Перфектен, Постоянен, Приятен". Марката отразява перфектната според компанията формула – постоянна емулсия, която не се диспергира и е с приятен вкус, сравняван с този на млякото. Именно така се „рожда” лозунгът: „Вкусен като мляко".

Рибеното масло в медицината

В миналото репутацията на рибеното масло на ефективно средство за лечението на „охтика”, която е сред водещите причини за високата смъртност сред населението през 19-ти век, носи огромна популярност на маслообразната течност. По това време за немалко заболявания (като скрофулоза, туберкулоза, рахит и ревматизъм) се ползва гореспоменатият термин "охтика".

През 1882 година откритието на туберкулозния бацил от Робърт Кох дава началото на нова ера в научната медицина. Въпреки това, новото познание не води веднага до внедряването в практиката на нови и ефективни методи за лечение, освен това популярността на утвърдените лекове остава константна.

Производителите на рибено масло Скот и Боун съумяват да "нагодят" продукта си към положителната промяна в развитието на медицината по доста гъвкав начин. В своя реклама те признават неоспоримата роля на микроорганизмите за зараждането на заболяванията. Също така твърдят, че туберкулозният бацил нараства в белите дробове, подобно на плесента по млечните продукти. Двамата бизнес партньори обясняват, че туберкулозният причинител не нанася вреда, докато не "открие" факторите, които отслабват организма на човека (недохранване, умора, стрес). Така уязвимите хора стават жертва на Жълтата гостенка. Този процес можело да бъде спрян с емулсията от рибено масло на компания "Scott and Bown". Силата на продукта се криела в способността му да поддържа организма устойчив на действието на болестотворните микроорганизми. С емулсията на Скот недохранените добиват здрав вид с красиви пропорции.

Фармакологичната наука през 19-ти век се фокусира върху идентифицирането и проучването на "активните съставки", които могат да се открият в лекарствените суровини. Изолирането на растителните алкалоиди на опиума и на хинина от кората на хининовото дърво осигуряват нови ефективни лекарствени вещества с по-предвидимо действие. Учените се надяват да постигнат същото и с терапевтичния потенциал на рибеното масло. През 1888 г. френските химици Арман Готие и Луис Мург публикуват свой анализ на активните елементи в светлокафявата фракция на рибеното масло, а трудът им е озаглавен "Les alkaloides de l’huile de foie de morue".

Въпреки това, по-нататъшни изследвания не успяват да потвърдят или отрекат дали рибеното масло има една или няколко активни съставки, или маслообразната течност действа като цялостна структура. Това откритие остава за бъдещето.

<<< Към предходната част на статията

Продължава >>>