Поява и употреба на рибеното масло в медицинската история в края на 19 век, 5 част

Към част 4 >>> тук

След като учените разкрили каква е ролята, която витамин D играе в рибеното масло, други от тях започнали да търсят начини да извлекат ценния Слънчев витамин без участието на черния дроб от треска като изходна суровина. Така било идентифицирано веществото ергостерол – субстанция от гъбата мораво рогче, която била "молекулният предшественик" на витамин D. При облъчване, ергостеролът се трансформирал до вещество, което било няколкостотин хиляди пъти по-мощно от естественото рибено масло. Съединението, пуснато на пазара като базово масло с марка "Viosterol", се  добавяло в малки количества, за да подсили действието на други продукти с витамин D и постепенно сменило влагането на естествения витамин.

Въпреки това, рибеното масло продължило да бъде предпочитана хранителна добавка, а емулсията на Скот останала на пазара като популярна и по-вкусна алтернатива на чистото рибено масло. Реклама, популярна от 1940-те и 1950-те години, подчертавала, че "естествените витамини A и D са извлечени от техните натурални суровини." Въпреки това, широкомащабното производство на синтетични витамини и изкуственото обогатяване с тях на някои храни постепенно изместили традиционните „естествени” източници на Скот. Синтетичните заместители непоправимо разкъсали вековната връзка между рибата, рибарите и производството на хранителните добавки.

Тази тенденция се променила, когато през 1970 г. датският лекар Йорн Дайербърг доказал, че хранителните диети, в които се приема морска мазна риба към способстват за ниската честота на коронарни заболявания сред инуитите от Гренландия. Неговата работа, довела до по-нататъшни изследвания на ползите за здравето от омега-3 мастните киселини, проправяйки път за разработването на безброй добавки с рибено масло, които съществуват и до днес.

Емулсията на Скот променила медицинските познания, терапевтичната практика и културните предпочитания. Тя все още се произвежда по същата формула. Нейните терапевтични претенции могат да се приемат като ехо на дълга традиция на многогодишна употреба. Въпреки, че емулсията вече не се използва така широко в САЩ, където витамините са я изместили, добавката все още е популярна в Азия, Централна и Южна Америка като свидетелство за традиционен лек, който продължава да се адаптира в ерата на научната медицина.

Към част 1 >>> тук