Поява и употреба на рибеното масло в медицинската история в края на 19-ти век

От 1864г.

Рибеното масло е познато на човека от древни времена. То се използва при приготвянето на храна и като лечебно средство, като основната му ценност се дължи на наличието на полиненаситени мастни киселини Омега 3 в състава, които към днешна дата (2020 година) се знае, че възпрепятстват развитието на сърдечносъдови заболявания и действат благоприятно при редица други здравословни проблеми. Дали винаги е било така и как стои въпросът с рибеното масло в края на 19-ти век предстои да разберем.

Употреба на рибеното масло в медицината в края на XIX век

Рибеното масло през древността се е добивало в Скандинавските страни и от полярните народи. Още през 1722 година в Англия то е предложено за лечение на хроничен ревматизъм, но широката му употреба започва от 1822 година. До 1990 година маслото е извличано от черен дроб на треска.

Първите изследователи на рибеното масло

Въвеждане на маслото от черен дроб на треска сред английската медицинска общност от Джон Хюз Бенет

• Единбургският лекар Джон Хюз Бенет е историческата фигура, изиграла ключова роля за въвеждането на маслото от черен дроб на треска сред английската медицинска общност. През 1841 г. той публикува трактата "Treatise on the Oleum Jecoris Aselli, or Cod Liver Oil". Преди да бъде съставен медицинският труд, касаещ въздействието на рибеното масло, лекарят прекарва няколко години в Германия, наблюдавайки употребата на продукта при лечението на рахит, ревматизъм, подагра и живеница (форма на туберкулоза). Публикацията на Бенет провокира медицинската общественост и дава началото на по-нататъшни и продуктивни изследвания и експерименти от лекарите и от двете страни на Атлантическия океан. Всички тези действия водят до значителен растеж в производството на рибено масло в Нова Англия през средата на века.

Людовикус Йозефос де Йон и първият химичен анализ на черен дроб от треска

• През 1843-а година Людовикус Йозефос де Йон от Холандия създава първия по рода си обширен химичен анализ, описващ състава на черния дроб от треска. Неговите изследвания обсъждат още ефикасността и ползите от трите вида рибено масло. Станава ясно, че продуктът със светлокафяв цвят е с най-изразени терапевтични свойства. Той "приписва" това действие на по-големите количества от остатъчни вещества в него: йод, фосфати, летливи киселини, както и елементи от жлъчката на треската.
• През 1846 г. де Йон пътува до Норвегия, за да има възможност да се снабди с възможно най-чистото масло. До 1850-а година "Dr. de Jongh’s Light Brown Cod Liver Oil" се предлага на пазара в цяла Европа, освен това продуктът си изнася в САЩ. На всеки флакон е изписано, че лекарството е "подложено на химичен анализ".

Рибено масло – лекарството с неприятен вкус

Рибарските общности, населявали Северна Европа, са сред нациите, които поколения наред разчитат на ценните свойства на широко използваното масло от черен дроб на треска. То било отлично средство за възстановяване на здравето, за облекчаване на болки и страдания. Още по-любопитно е, че тази тенденция се наблюдава в момент, когато лекарите, химиците и учените от 19-ти век в Европа все още не проявяват голям интерес към ценния животински продукт.

Макар че полезните свойства на рибеното масло били неоспорими, добивът му в онзи период се определя като неприятен.

• Процесът: череният дроб (заедно с жлъчния мехур) се поставя в бъчви, докато напълно се разложи. Често от рибарите е прилагана и по-висока температура, за да могат да се извлекат и последните количества маслообразна течност от разлагащата се воняща маса. Маслото става все по-тъмно при "зреене", а фазите на процеса са три, придружени с промяна цветовете, съответно: блед, светлокафяв и тъмнокафяв.

Безспорно рибеното масло е ценен за човешкото здраве продукт, но дори и най-непоколебимите привърженици на употребата му в края на 19-ти век – изследователите де Йон и Бенет – се налага да признаят, че маслообразната жълтеникава течност има силно неприятни вкус и мирис, тъй като се добивала от разложен черен дроб на риба треска. Този факт би могъл да се превърне в значителна пречка за употребата на рибеното масло, въпреки полезните му свойства.

Производство и разпространение на рибено масло с по-добър вкус

През 1873 г. Алфред Б. Скот пристига в Ню Йорк и заедно със своя колега и приятел Самюел Боун започва да експериментира, за да получи по-малко отвратителна форма на рибеното масло. Три години по-късно те създават компанията „Scott and Bowne” и започват да търгуват със своя продукт, който наричат емулсия на Скот.

В края на XIX век продуктът е особено популярен, като за това помага и свидетелства реклама, достигнала до целия свят.

Американска реклама на рибено масло

Въпреки че Алфред Скот не е лекар или фармацевт по образование, той има способността да вижда добрите възможности за бизнес. Двамата партньори вярват, че добрата реклама ще задвижи и наложи продукта им. Така през 1890 година те вече са горди собственици на фабрики в Канада, Англия, Испания, Португалия, Италия и Франция, а наред с това рекламират своята емулсия в цяла Америка, Европа и Азия.

Снимката, която може да се види по-долу, ни показва как е изглеждала емблематична американска реклама на рибено масло, на която млад мъж е погледнал напред изпод периферията на шапката си. Той е леко приведен заради тежестта на товара му. Човекът държи въже, увито около раменете, ръцете и кръста му, за да си осигури опора срещу натоварването на голямата риба треска (Gadus morhua). В дясната част от рекламната картичка може да се види и марката на рекламирания медицински продукт – "Scott’s emulsion".

„Мъжът с рибата на гърба” е рекламна картичка, която се появява за първи път около 1884 година, а търговската марка „Scott and Bowne’s” – през 1890 г.

До 1900-а година "човекът с рибата" се радва на немалка известност. Неговият образ е изобразяван върху кутиите и бутилките, съдържащи ценния рибен продукт. Освен върху етикетите, рекламата е отпечатвана върху търговските картички, както и по разнообразни брошури и плакати, които се разпространяват не само в границите на САЩ, но и по целия свят.

Реално, този рекламен материал не се отличава с особено висока художествена стойност. Въпреки това, творбата е ценно материално свидетелство, разказващо ни как през 19-ти век се оценяват научният и търговският интереси към рибеното масло (като ценна хранителна добавка).

Първото фабрично приготвено рибено масло с подобрен вкус

Де Йон смята, че проблемът с вкуса на рибеното масло ще се преодолее с постоянство, че продуктът може да се смеси с плодове, бисквити (за децата) или черешово вино (за възрастните). Въпреки мнението на учения, дискусиите и консултациите по въпроса как да се тушира неприятният вкус на хранителната добавка не спират. Рибеното масло е смесвано с кафе, мляко, алкохол, има препоръки да се приема с пушена херинга, кетчуп или с пяната от бира. Онези с "непреодолимо отвращение към вкуса" можели да приемат маслото чрез клизма.

Скот и Боун внимателно разграничават продукта си от други, подобни на него, подчертавайки няколко детайла. Тяхната емулсия е с 50% рибено масло, екстракт от лайм, клей, глицерин и други. Така през 1879 г. двамата предприемчиви производители регистрират първата търговска марка рибено масло „P.P.P.”, включваща инициалите и три думи: "Перфектен, Постоянен, Приятен". Марката отразява перфектната според компанията формула – постоянна емулсия, която не се диспергира и е с приятен вкус, сравняван с този на млякото. Именно така се „рожда” лозунгът: „Вкусен като мляко".

Рибеното масло в медицината

В миналото репутацията на рибеното масло на ефективно средство за лечението на „охтика”, която е сред водещите причини за високата смъртност сред населението през 19-ти век, носи огромна популярност на маслообразната течност. По това време за немалко заболявания (като скрофулоза, туберкулоза, рахит и ревматизъм) се ползва гореспоменатият термин "охтика".

През 1882 година откритието на туберкулозния бацил от Робърт Кох дава началото на нова ера в научната медицина. Въпреки това, новото познание не води веднага до внедряването в практиката на нови и ефективни методи за лечение, освен това популярността на утвърдените лекове остава константна.

Производителите на рибено масло Скот и Боун съумяват да "нагодят" продукта си към положителната промяна в развитието на медицината по доста гъвкав начин. В своя реклама те признават неоспоримата роля на микроорганизмите за зараждането на заболяванията. Също така твърдят, че туберкулозният бацил нараства в белите дробове, подобно на плесента по млечните продукти. Двамата бизнес партньори обясняват, че туберкулозният причинител не нанася вреда, докато не "открие" факторите, които отслабват организма на човека (недохранване, умора, стрес). Така уязвимите хора стават жертва на Жълтата гостенка. Този процес можело да бъде спрян с емулсията от рибено масло на компания "Scott and Bown". Силата на продукта се криела в способността му да поддържа организма устойчив на действието на болестотворните микроорганизми. С емулсията на Скот недохранените добиват здрав вид с красиви пропорции.

Фармакологичната наука през 19-ти век се фокусира върху идентифицирането и проучването на "активните съставки", които могат да се открият в лекарствените суровини. Изолирането на растителните алкалоиди на опиума и на хинина от кората на хининовото дърво осигуряват нови ефективни лекарствени вещества с по-предвидимо действие. Учените се надяват да постигнат същото и с терапевтичния потенциал на рибеното масло. През 1888 г. френските химици Арман Готие и Луис Мург публикуват свой анализ на активните елементи в светлокафявата фракция на рибеното масло, а трудът им е озаглавен "Les alkaloides de l’huile de foie de morue".

Въпреки това, по-нататъшни изследвания не успяват да потвърдят или отрекат дали рибеното масло има една или няколко активни съставки, или маслообразната течност действа като цялостна структура. Това откритие остава за бъдещето.

В началото на 20-ти век науката достига до нови открития по отношение на състава и действието на рибеното масло.

Трансформация на лекарството рибено масло до хранителна добавка

Научни достижения за състава на рибеното масло

През 1918-а година медицинското списание "Dispensatory" е готово да приеме всякакви професионални предизвикателства, касаещи нови изследвания и евентуални научни отзиви. През 1912-а година Казимир Фънк заключава, че липсата на някои съществени хранителни вещества може да се превърне в причина за развитието на болести като бери-бери, пелагра, скорбут и рахит. Той въвежда термина витамини, за да опише тези все още неидентифицирани вещества. Списанието отразява достижението му.

Маслото от черен дроб на треска изиграва централна роля в изследванията, благодарение на които тайните на тези мистериозни дотогава витамини, са разкрити.

При опити с плъхове в Университета на Уисконсин през 1913 г. Елмър Маккълам и Маргърет Дейвис доказват наличието на определена хранителна съставка в рибеното масло, която нарекли "мастноразтворим фактор А". До 1922-а година Маккълам идентифицира още един витамин в рибеното масло – мастноразтворимият витамин D. Така става ясно, че маслото от черен дроб на треска е важен източник на две "нови" есенциални хранителни вещества: витамин А – способстващ растежа и доброто очно здраве, и витамин D – подпомагащ правилното развитие на костите.

За съжаление, Скот и Боун – собственици на компания "Scott and Bowne" и създатели на първата в света добавка с рибено масло – не стават свидетели на момента, в който витамините предстои да се превърнат в новите "чудотворни" лекарства. Не успяват да бъдат и част от златната ера в продажбите на рибеното масло, тъй като умират през 1908 г. и 1910 г. Тяхната емулсия от рибено масло ги „надживява”, а рекламите на продукта от 1920-а година доказват, че понякога съвременната наука е способна да реабилитира старинните лекове.

Как рибеното масло се превръща от лекарство в добавка?

С откриването на витамините медицинският свят "трансформира" рибено масло от лек до необходима добавка, придаваща неприятен привкус на риба към нечие детство. Здравните специалисти призовават майките да дозират правилно течността и да я дават всекидневно на своите наследници. Не са рядкост и публикациите със заглавия: "Как да накараме детето си да приема рибено масло".

През 1927 г. Казимир Фънк и Хари Дъбин, работещи за компания "H. A. Metz Laboratories", патентоват процеса за извличането на витамини А и D от рибеното масло. В резултат на това се раждат първите таблетки "Oscodal" с рибено масло, които са с филмирано захарно покритие. "Metz" предоставят на клиентите си безплатни мостри, придружени със съвети и препоръки за употреба. Сред тях е и апелът: "Опитай и ти, ако си от тези пациенти, които не могат да приемат рибено масло, но все пак се нуждаят от него."

След като учените разкриват каква е ролята за човека на витамин D от рибеното масло, техни колеги започват да търсят начини да извлекат ценния Слънчев витамин без участието на черния дроб от треска като изходна суровина. Така е идентифицирано веществото ергостерол – субстанция от гъбата мораво рогче, която е "молекулният предшественик" на витамин D. При облъчване ергостеролът се трансформира до вещество, няколкостотин хиляди пъти по-мощно от естественото рибено масло. Съединението, пуснато на пазара като базово масло с марка "Viosterol", се добавя в малки количества, за да подсили действието на други продукти с витамин D и постепенно заменя влагането на естествения витамин.

Въпреки това, рибеното масло продължава да бъде предпочитана хранителна добавка, а емулсията на Скот остава на пазара като популярна и по-вкусна алтернатива на чистото рибено масло. Реклама, популярна от 1940-те и 1950-те години, подчертава, че "естествените витамини A и D са извлечени от техните натурални суровини." Въпреки това, широкомащабното производство на синтетични витамини и изкуственото обогатяване с тях на някои храни постепенно измества традиционните „естествени” източници на Скот. Синтетичните алтернативи непоправимо разкъсват вековната връзка между рибата, рибарите и производството на хранителните добавки.

Тази тенденция се променя, когато през 1970 г. датският лекар Йорн Дайербърг доказва, че хранителните диети, в които се приема морска мазна риба, способстват за ниската честота на коронарни заболявания сред инуитите от Гренландия. Неговата работа води до по-нататъшни изследвания на ползите за здравето от омега-3 мастните киселини, проправяйки път за разработването на безброй добавки с рибено масло, които съществуват и до днес.

Емулсията на Скот променя медицинските познания, терапевтичната практика и културните предпочитания. Тя все още се произвежда по същата формула. Нейните терапевтични претенции могат да се приемат като ехо на дълга традиция на многогодишна употреба. Въпреки че емулсията вече не се използва така широко в САЩ, където витамините са я изместили, добавката все още е популярна в Азия, Централна и Южна Америка като свидетелство за традиционен лек, който продължава да се адаптира в ерата на научната медицина.