Поява на ортодонтското лечение в историята на стоматологията

От 1880г.

Въпреки, че изправянето и изваждането на зъби се е практикувало още в Древността, ортодонтията се обособява като наука едва през 1880 година. Историята на стоматологичните скоби и ортодонтското лечение изобилства от забележителни  постижения на множество учени, допринесли за създаването на скобите, каквито ги познаваме днес.

През 1728 година, Пиер Фошар публикува книга, наречена "Зъболекарят-хирург". Тя съдържа цяла глава, описваща начините за изправяне на зъбите. През 1957 г. френският зъболекар Борде написва книга, наречена "Изкуството на зъболекаря". Той също посвещава цяла глава на начините за изправяне на зъбите посредством различни уреди. Тези книги могат да се определят като първата материална база, подпомогнала практиките на новопоявилата се ортодонтия. Историците твърдят, че и двамата дентални лекари заслужават титлата "Баща на ортодонтията". Норман Кингсли, който е зъболекар, писател, художник и скулптор, написва своя "Трактат за устните деформации" през 1880 година. Трудът му повлиява в голяма степен новата стоматологична наука. Вторият човек, който заслужава признание, е зъболекарят на име Дж. Фарар. Той е автор на два тома, озаглавени "Трактат за денталните деформации". Д-р Фарар е добър професионалист в областта на проектирането на ортодонтски апарати, той е и първият специалист, който твърди, че прилагането на лек натиск в определени интервали спомага за придвижването на зъбите.

Едуард Енгъл (1855-1930) разработва първата проста система за класифициране и корекция на денталните отклоненията, която все още се използва от ортодонтите. Тя помага на зъболекарите да определят до колко криви са зъбите, каква е насочеността им и как могат да бъдат изместени, за да се подобри естетическият вид и оралната хигиена. Юджийн Соломон Талбът (1847-1924) е първият зъболекар, използвал рентгенови лъчи, за да постави ортодонтска диагноза. Неговият пример е последван и от други стоматолози.
 
През 1901 година отваря врати първото ортодонтско училище, а 1864 година д-р С. Барнъм от Ню Йорк изработва първия кофердам. Кофердамът представлява латексово еластично платно, осигуряващо пълна изолация на зъбите от слюнката и влагата по време на зъболекарски манипулации. Този консуматив се оказва изключително полезен при направата на адхезивни възстановявания (естетичните бели пломби ), третирането на зъбните корени, циментирането на определени дентални конструкции. Контролът над влажността и изолацията подпомага прецизното извършване на зъболекарската намеса.