История на пломбите от амалгама
От 1830г. до 2011г.
Пломбите от амалгама (сплав на живак с други метали) се използват в стоматологията още от началото на 19 век, първо в Англия и Франция. Цели два века това е основният материал, който се използва масово за запълването на кухините, получаващи се при терапията на болните зъби. С материала лесно се работи, той е траен и евтин.
Всички тези предимства водят до широката му употреба от зъболекарите. От средата на 19 век обаче има и доста противници на ползването на амалгамовите пломби в стоматологията.
Има две противоположни мнения:
- Първото - че тази практика е трайна и сигурна
- Второто - че амалгамата е вредна, поради съдържанието на живак и употребата му трябва да се прекрати
Ползването на амалгама се счита за ефективно и лесно за лекуващия, но има и редица недостатъци. Крайният резултат не отговаря на високи естетически изисквания, каквито имат повечето пациенти.
При поставянето на пломбата се изисква премахването на по-голямо количество от зъба, понякога и от здравата му част, което допълнително го отслабва. При контакт на съединението с други метали в устната кухина (коронки, протези), при досега със слюнката като електролит, може да се получи галванизация, която да предизвика усещане на слаба болка, парене и метален вкус. Амалгамата може да доведе и до неприятно оцветяване на зъбите.
Що се отнася до съдържанието на живака и неговото въздействие, изследване на току-що направени и 20-годишни пломби от споменатия материал от екипа на Греъм Джордж установява, че те не създават предпоставки за натрупването на токсични съединения в тъканите и не са заплаха за здравето. При старите пломби е под формата на бета-живачен сулфид или метацинобър, който не е токсичен за човека.
Анализът показва, че повърхността на пломбата губи до 90% от живака, но това почти не променя състава на целия й обем, който губи до 6% от живачното си съдържание. Това се дължи на оказваното въздействие върху нея - третирането с продукти за дентална хигиена, киселинността в устната кухина и други фактори, но това става много бавно, в количества, които не вредят на човека. През 60-те години на ХХ век се приемат нови стандарти за състава на амалгамовите пломби и за работата с тях, с което повечето стоматолози смятат, че гарантират здравето на своите пациенти.
Кампании срещу стоматологичното приложение на амалгамата
Скоро след използването на амалгама в стоматологията в Европа, тази терапия се пренася и зад Атлантика. В САЩ първите сведения за използването на споменатите пломби са от 1830 година. Десетилетие по-късно, голяма част от денталните медици искат да прекратят използването й.
През 1859 година привържениците на този популярен метод в стоматологията създават своя асоциация. Съсловието на зъболекарите в Америка се разделя на две противостоящи си фракции.
Дискусията по темата се пренася и в Европа в началото на ХХ век.
През 20-те години немският химик Алфред Сток твърди, че здравословните му проблеми са дължат на преживяното от него зъболечение. По темата си води подробни записки няколко години, като разширява изследванията си и върху други пациенти. Той създава и специален фонд, който да се бори срещу тази стоматологична практика. Записите му обаче са унищожени по време на бомбардировките през Втората световна война.
Втората половина на 20-ти век
Борбата срещу използването на традиционната терапия продължава през 50-те, 60-те и 80-те години на ХХ век. Тя се води от учени в Германия, Скандинавските страни, САЩ и Канада. В тези страни се създават и много организации, които приемат каузата. те твърдят, че живакът предизвиква безсъние, косопад, хормонални смущения и ред други здравни проблеми. С появата на нови материали и развитието на стоматологията през 90-те години вече има реална алтернатива на амалгамата в зъболечението.
Въвеждането на нови технологии и материали (фотополимери, металокерамика) в стоматологията води до промяна в позициите на все повече дентални медици, а и пациентите ги предпочитат заради тяхната безопасност и естетика.
Очакваният край
През 1993 г. най-големият немски производител на амалгама Degussa AG спира производството. В следващите години в Швеция, Дания, Норвегия, Канада и други страни постепенно забраняват използването на съединението в зъболекарските кабинети. Първо това засяга бременните жени, деца и за хора с бъбречни проблеми. През 2011 г. Съвета на Европа издава прокламация, призоваваща за ограничаване на старите пломби и замяната им с материали, които нямат вредни химически свойства.
на изображението: clipart.email
Библиография
http://www.toothbythelake.net/wellness-center/amalgam-fillings/a-brief-history-of-amalgams/
https://e-zdravey.com/bg/zhivakat-v-plombite-ot-amalgama-e-opaen-za-zdraveto/
https://www.dentway.com.tr/bg/amalgam-dolgu-gercegi/
СТАТИЯТА е свързана към
- Райският газ: от наркотик на лордовете, до употребата му като анестетик в стоматологията
- История на зъбните импланти
- Поява на пастата за зъби в историята на стоматологията
- Български известни стоматолози от 40-те години на миналия век
- Artzney Buchlein – първата европейска монография по дентална медицина
- Създаване на първия Стоматологичен факултет в България
- Пиер Фошар: бащата на модерната стоматология и приносът му за развитието на стоматологичната наука
- Времева линия, описваща развитието на стоматологията през вековете
- Стоматологията през хилядолетната човешка история
- Кокаинът в стоматологията
Коментари към История на пломбите от амалгама
Това са най-добрите пломби. Естетически може да не са, но това са пломбите, които дори да не е изчистен добре зъба се предотвратява размножаването на кариеса поради живака и среброто в амалгамата. Майка ми имаше и може би още има пломби над 45 г. Няма по-здраво нещо от това и не вреди на здравето. Майсторлъка е в това да се постави с определен натиск, така че да не се натегне да падне на другия ден, както едно време се случваше, или пък много да се разшири и да счупи зъба ако е с тънки стени.