Поява на по-гъвкави регламенти относно генното инженерство

Експериментите се развиват бързо и довеждат до безпрецедентно натрупване на резултати. Споровете около генното инженерство число намаляват и задължителните правила за безопасност постепенно са облекчени и се връщат на предишното си равнище. Има множество причини - повече или по-малко разумни, които обясняват изчезването на страха и отслабването на предпазните мерки.

Първата причина е в създаването на по-ефикасни биологични методи за ограничаване (или е показано, че използваните до тогава са такива), за избягване разпространението на патогенни гени, изолирани при експериментите по генно рекомбиниране.

През годините от 1976 до 1978 се провеждат множество конференции, на които се уточняват рисковете от разпространение. Сюзън Райт показва по какъв начин тези конференции са били използвани от привържениците на експериментите по генно инженерство, за да убедят научната общност и широката общественост, че рискове не съществуват. Възможността за участие била ограничена до учените, благосклонно настроени към проблема.

Дискусията била изцяло фокусирана върху риска от епидемия, причинена от рекомбинантни бактерии, и не засягала потенциалните опасности за техническите помощници и изследователите, работещи с рекомбинантна ДНК. Освен това, изготвеният доклад, изготвеният доклад не винаги отразявал цялостно дебатите. В него не се споменавало, че е взето решение да се проведат допълнителни експерименти, чиито резултати още не били известни.

От друга стана, някои от откритията, направени със същия този метод за генни манипулации, намаляват опасността от експериментите. Фактът че гените на висшите организми са фрагментирани, прекъснати от множество участъци некодираща ДНК и че изрязването на последователностите на РНК, съответстващи на тези фрагменти, е необходима стъпка за формирането на функционална РНК, ограничава рисковете, свързани с пренасянето на ген от висш организъм в бактериите. В действителност липсата у последните на молекулни механизми за "снаждане" спира изцяло експресията на въведения ген.

Но всички тези научни факти не изключват факта, че някои експерименти на генното инженерство могат да са особено опасни, нито пък наличието на сложни сценарии, водещи до злополуки сред работещи в лабораториите по молекулярна биология изследователи и техни помощници, или даже до епидемия, която да се изплъзне от лабораторията и да засегне населението.

Онова, което постепенно довежда до убеждението, че експериментите по генно инженерство са безопасни, е отсъствието на злополуки, дължащи се на манипулации - убеждение, практично и емпирично, но в крайна сметка ирационално. Всъщност това отсъствие показва само, че новата технология не поражда чести проблеми с бързо разбираеми последствия . С нищо не се доказва, че редките, но тежки злополуки са невъзможни.

Колкото до опасенията, че генните мутации биха могли в бъдеще да доведат до изменения на биологичните видове, да повлияят, заради непохватността на човека, върху неговата собствена еволюция и върху риска да се върнат старите евгенистични демони, тези опасения не са плод на първите експерименти по генно инженерство. От друга страна, използваната техника с нейната непрестанно растяща ефикасност трябваше да премахне тези опасения - още повече, че получените резултати са все още ограничени като практически последствия.