Предпоставки, довели до появата на ларингоскопа

От 1868г.

Безспорно историята на оториноларингологията е обвързана и с всички медицински нововъведения и инструменти, които освен, че са подпомогнали третирането на заболяванията на ушите, носа и гърлото за виновни и за цялостното историческо развитие на тази доста обхватна медицинска специалност. Можем да твърдим, че ларингоскопът именно сред тези инструменти.

И така, медицинският инструмент е предназначен да улесни бързата визуализация на ларинкса, без да се засягат фаринкса и гласните връзки. Този инструмент позволява изключително лесна манипулация и се елиминира рискът от нараняване по време на рутинна интубация на пациенти с нормални дихателни пътища. Структурно, съвременният ларингоскоп е проектиран така, че да притежава дръжка, която е прикрепена към подвижни лопатки и лампа.

Появата на този инструмент в историята на оториноларингологията е доста любопитна – първият ларингоскоп е представен в САЩ през далечната 1868 година от Ърнест Краковицер от Вена. Той първи е демонстрирал в Ню Йорк как изглеждат гласните връзки с помощта на огледало. Приложението на огледалото за целите на оториноларингологията се превърнало в страхотна възможност и за първия американски оториноларинголог – д-р Джейкъб де Силва Сулис Коен, роден в Ню Йорк цели 107 години по-рано. Изглежда желанието на медиците да изследват ларинкса и фаринкса е било неподвластно на времето. Твърди се, че известният американски хирург д-р Грос нееднократно е критикувал Сулис Коен, че напуска границите на това, което той назовава като легитимна практика, за да се ангажира с една доста по-тясна специалност. Д-р Грос е изказал разочарованието си със следните думи: „Защо той посвещава голяма част от времето си на един кубичен инч от човешката анатомия? Предполагам, че някой ден ще имаме специалисти, ограничили познанията си до третирането на заболяванията на пъпа.”
Тези думи едва ли са отчаяли д-р Сулис Коен. Скоро след изказването на д-р Грос, д-р Коен станал първият американски медик, направил ларинготомия в САЩ., а впоследствие д-р Ролър демонстрирал първото по рода си обезболяване с локален анестетик на ларинкса. Локалният анестетик, разбира се, бил кокаинът, но кои сме ние, че да съдим медицината от далечната 1880 година. Още повече, през същата година д-р Джоузеф Одуайър от Ню Йорк демонстрирал първата по рода се ларингеална интубация. Тази негова демонстрация осигурила огромен напредък в методите за лечение на ларингеална дифтерия, още повече никой не е бил в състояние да подобри неговата интубационна тръба.

Следващата стъпка след появата на ларингоскопа в историята на оториноларингологията бил опитът да се въведат в употреба  специални тръби, които да изследват стомаха и хранопровода. Пионери в тази област били Стоерк и Кусмал, като последният използвал за демонстрацията си гълтач на мечове, за да покаже разработения от него инструмент. Опитът бил успешен, но липсата на светлина доста усложнила процедурата. Впоследствие откритието на Томас Едисън внесло светлина в ситуацията. Впоследствие Килиан от Фрайбург е първият, който въвел в употреба бронхиалната тръба. Хаслингер от Виена И Джаксън от САЩ усъвършенствали техниката  на бронхоскопията, а бронхоскопът се превърнал в незаменим инструмент в областта на гръдната хирургия.