Представа за абортите в гръко-римския свят

от 08 дек 2015г., обновено на 21 яну 2016г.

От -47г.

Голяма част от информацията, която е известна на историците относно практиката и методите за прекъсването на бременността в гръко-римската медицинска история може да се открие в ранните класически текстове. Абортът като гинекологична процедура, която се е извършвала предимно от жени, изпълняващи функциите на акушерки. В своето произведение "Theaetetus", написано около 369 година пр.Хр. Платон споменава способността на древните акушерки да предизвикват аборт в ранните етапи от бременността.

Смята се, че е малко вероятно абортът да е бил сред наказеуемите манипулации в Древна Елада. Въпреки това, един фрагмент за който се счита, че принадлежи на поета Лисий подсказва, че: "абортът е престъпление в Атина, което е насочено срещу мъжа, тъй като, ако той почине, докато жена му е бременна, то нероденото му дете може да има претенции към наследството след своето раждане". Вероятно древните атиняни са смятали, че при липса на наследници, правото за наследяване се прехвърля на съпругата.

Древните гърци разчитали на билката силфиум като средство, предизвикващо аборт и като контрацептив. Растението се изнасяло най-вече от Кирена, но вследствие на прекомерната му употреба било унищожено като растителен вид. Предполага се, че то има същите абортативни свойства като другите растения от семейство Apiaceae. Силфиумът бил толкова важен за киринейската икономика, че повечето от местните монети имали изсечено релефно изображение на растението.

Римският учен Плиний Стари описал, че рафинираното масло от седефче било изключително силно средство за предизвикване на аборт. Квинт Самон Серен (починал 212 година) е друг римски учен, който е автор на дидактическото медицинско стихотворение "Liber Medicinalis". Той описва растително лекарство от седефче, яйца и вид копър, което може да предизвика аборт. Соран, Диоскорид, Орибас също подробно са описали приложението на растението.

Любопитно е да се спомене, че съвременно научно изследване също потвърждава, че седефчето съдържа три съединения, които могат да предизвикат аборт. Данните от това изследване са публикувани през 2008 година от учените Джефри и Дебора Хърст в публикацията "Rue (Ruta) Graveolens", която е част от книгата "Medicina Antiqua. The Wellcome Trust Centre for the History of Medicine at UCL".

Билката вълча ябълка е използвана от римляните за улесняване на раждането, но тя често се прилагала и за предизвикването на аборт. Гален я е включвал в отваря, състава на която е написан в неговия труд "De Antidotis". Пеган Диоскорид също е сред римските учени, които са използвали растението вълча ябълка. Той можел да се прилага през устата, или под формата на вагинални песари, в чиито състав се сключвали смирна и черен пипер.

Съчинения, за които се твърди, че са написани от Аристофан описват медицински инструменти, които се използвали за разширяване на маточната шийка и различни кюрети, ползвани за гинекологични манипулации.

Древногръцкият медик Соран, живял около втори век препоръчвал диуретици, еменагози (средства засилващи менструалното кръвотечение), клизми, постене и кръвопускане като "безопасни" методи за аборт. Лекарят съветвал по време на медицинската манипулация да не се използват остри инструменти за предизвикване на аборт, поради високия риск от нараняването на някои вътрешни органи. Соран препоръчвал на жените, които желаели да прекратят бременността си да се разхождат на дълги разстояния, да пренасят тежки предмети, активно да яздят и да скачат така, че петите им да докосват бедрата.

Древногръцкият фармаколог Диоскорид описва в своя труд „De Materia Medica” съставките на медикамент, наречен "вино за аборт". В неговият състав влизали кукуряк, дива краставица, чемерика.

Записките на древноримския енциклопедист Авъл Корнелий Целз, предлагат на съвременните историци изключително подробно описание на процедурата, която се прилагала за отстраняването на вече мъртъв плод. Те са публикувани в неговия единствен оцелял трактат „De Medicina”, написан около 47 година пр.Хр.

Статията е част от историята на: