Приносът на Грегор Мендел за обособяването на генетиката: Дискусия около резултатите от изследванията му и неговата публикация

От 1900г. до 1936г.

На заглавната снимка вдясно е представен генетикът и статистик Роналд Фишър

През 1900 г. трима учени (Карл Коренс, Хюго де Врис и Ерих фон Чермак) независимо един от друг извършват проучвания върху унаследяването и достигат до вълнуващи резултати.

Но след като се поразтърсват в литературата, те осъзнават, че всъщност не са открили топлата вода. Техните резултати просто потвърждават позабравените заключения на Мендел, които той публикува цели 34 години преди това.

Резултатите на Мендел дават на учените от XX век по-голяма увереност в техните собствени резултати и така се поставят основите на съвременната генетика.

Публикацията на Мендел е доста неясна относно подробностите около самия начин на провеждане на експериментите и за какъв период от време са постигнати.

Роналд Фишър е известен генетик и статистик. Фишър за първи път използва термина "нулева хипотеза" в областта на статистическите опити.

През 1936 г. Фишър опитва да възстанови начина, по който Мендел провежда своите експерименти.

Той също така желае да разбере защо работата на Мендел остава незабелязана толкова дълго време. Фишър открива, че въпреки че много учени прочитат публикацията му, те не осъзнават фундаменталното й значение за науката. Техните умове все още не са подготвени за думите и идеите на Мендел. Вероятно те смятат, че Мендел просто е повторил хибридизацията и изкуствения подбор, извършени преди това от други хора.

Но самият Фишър твърди, че статистическият анализ на Мендел показва твърде малко случайни грешки при реалните експерименти. Почти цялата работа на Мендел представлява едно неестествено отклонение от нормите в статистиката.

Според анализа на Фишър шансът резултатите, описани от Мендел, да са резултати от реалните експерименти, е 1 към 2 000.

Дебатът, подхванат от Фишър, продължава и до днес, като в научните среди се излива постоянен поток от публикации, които се опитват да обосноват, потвърдят или отхвърлят резултатите на Мендел. Според едната от възможностите, резултатите от "лошите" експерименти били пренебрегнати и в публикацията влезли само тези от "добрите" експерименти. Според другата хипотеза резултатите са повлияни от несъзнателните пристрастия на учения.

Грегор Мендел така и не разбира за новата наука генетика, чиито основи полага, както и за бъдещите дебати относно работата му. През 1884 г. той умира от бъбречна недостатъчност на 61 години.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• Приносът на Грегор Мендел за обособяването на генетиката: Биографични данни