Първата отпечатана илюстрация на модерна анатомична дисекция

Публикувана в края на 15-ти век, творбата "Fasciculus Medicinae" съдържа най-ранното изображение на съвременна дисекция, въплътило новаторската (за времето си)  представа за анатомията.

Логично, за да разберат повече факти за това как функционира човешкото тяло, е необходимо лекарите да знаят как функционира то "отвътре". Впреки всичко, от незапомнени времена дисекциите са си извоювали сложна и противоречива репутация. През 18 век Великобритания посмъртните дисекции са прилагани като наказание за престъпниците, а плячкосването на току що погребани тела, често се прави с цел продажбата на труповете за анатомични дисекции. Тази практика през 19 век е тъмна и престъпна, но за съжаление – често срещана.

Представянето на дисекции в изкуството нерядко отразява именно тези тревоги. Например, в "Анатомичния урок на д-р Николаес Тулп" от 1632 г. на Рембранд, всяко лице е невероятно подробно, включително това на трупа, принадлежало на обесен крадец на име Арис Кид. Това действие на художника не е самоцелно - за него е важно да съобщи, че тялото на масата не е поредният анонимен починал.

Въпреки това, през 15-ти век първото отпечатано изображение на модерна дисекция, описва процеса, и то по достоен за починалите хора начин. Изображенията на дърворезбата във "Fasciculus Medicinae" са своеобразна компилация от извести и уважавани медицински трактати, публикувани за пръв път през 1491 г. във Венеция от братята Грегори. Те са препечатани в цели 14 издания до 1522 г. По-късно през 1925 г. Чарлз Сингър описва сцената от медицинската илюстрация във втория том на „Monumenta Medica”. Той пише: "В предната част на картината стои маса за дисекции, на която предстои да бъде дисециран труп. На земята пред него има кошница, предназначена за вътрешностите. Тук тялото едновреммено е и най-висшето природно творение, и обект за изследване - изпънатите крака, ръцете и т.нар. "risus sardonicus" (латински термин, който описва посмъртната сардонична усмивка), които са типични за позицията, която тялото заема по време на трупното вкочаняване. Лекарят действа като наблюдател (ето защо немалко автори описват като скандални дисекциите на Андреас Везалий, който държи сам да извършва дисекциите си). Той носи показалка и направлява процедурата. Преди него стои демонстраторът. Този асистент е с подгънати ръкави, а в дясната си ръка държи ножа, с който прави хирургическите си разрези. Около двамата (лекар и помощник) са застанали други шест лекари в академичните си тоги. Техните фино изваяни лица (които очевидно са портрети) са сред триумфите на илюстратора на този том".

Ана Гарнър, съвременният куратор на редки книги и ръкописи в библиотеката на "Нюйоркската академия по медицина" отговаря за пет издания на ценната творба "Fasciculus Medicinae", а най-ранната от тях датира от далечната  1495 г. Понастоящем тя работи върху цифрова изложба, наречена "Facendo II Libro". Тя твърди, че: "Много други изображения на дисекции се появяват в анатомичните атласи от XVI век". Изображенията на тела, поставени на дисекционните маси се появяват и в по-ранните печатни издания на текста на "Mondino de Luzzi", отпечатан преди началото на 16 век - при тях трупът все още не е десециран."

Въпреки, че през 15-ти и 16-ти век въпросите, касаещи дисекциите, създават напрежение сред хората, от особено важен интерес за качественото обучение на студентите по медицина е точното и детайлно представяне на анатомията на човешкото тяло (вижте невероятните скици на тела на Леонардо да Винчи). "Дисекционните изображения стават все по-често срещани, а утвърждаването на тази тенденция не отнема много време", твърди Гарнър. "Фабрика" на Андреас Везалий (това е най-важната анатомична творба за медицинската история) от 16-ти век – демонстрира как самият медик извършва дисекция. През 1685 г. анатомичният атлас на Бидло показва тяло, фиксирано с подпори, въжета, щифтове, дисекционни инструменти, дори и муха, кацнала върху трупа, което вдъхва допълнителна реалистичност на обстановката в залата.

"Fasciculus Medicinae" се счита за една от творбите, съдържаща най-ранните и реалистични анатомични изображения, както и илюстрация, известна като "Зодиак", на която различните части на тялото са свързани със зодиакалните знаци. Към нея е прибавен текст, който служи като указание за това кога трябва да се направи кръвопускане.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на дисекциите