Начало История на медицината Представа на Андреас Везалий за анатомията и човешкото тяло, отразена в творбата му "De Humani Corporis Fabrica", 1 част

Представа на Андреас Везалий за анатомията и човешкото тяло, отразена в творбата му "De Humani Corporis Fabrica", 1 част

От 1539г.

Представа на Андреас Везалий за анатомията и човешкото тяло, отразена в творбата му "De Humani Corporis Fabrica", 1 част - изображение

Времевият период след 1539 година може да се приеме като ключов за медицинската история. Именно през тази година фламандският медик Андреас Везалий се съсредоточава да осъществи своя грандиозен анатомичен трактат "De humani corporis fabrica" – "За строежа на човешкото тяло". Ценната медицинска творба въплъщава наблюдателността и гения и медицинската представа на именития лекар за човешкото тяло. Трудът му, безспорно е амбициозен – той търси услугите на най-изявените художници от неговото време (между които е спрягано и името на Тициан, макар че немалко историци приписват илюстрациите за дело на Стефано Калкар, който е негов ученик). Появата на трактата, действително може да се приеме за явление в медицинската история, тъй като пръв път в медицинската история се появява творба, която е добре документирана с факти, съчетава научната медицинска строгост, а акуратността в илюстрациите "намира" своето отражение в точността на текста. Везалий гласува доверие за отпечатването на своя труд на философа печатар Опорин от Базел, който е и преподавател по гръцки. Именно той преглежда детайлно всички коректури, прави избор на подходяща хартия, следи за отпечатването на качествените изображения, следи отблизо самия процес на отпечатване, за да не остане нито една подробност пренебрегната.



Андреас Везалий вярвал, че областта на медицината е "заболяла", тъй като е "обслужвана" от медици, които като студенти, са придобили знанията си по анатомия единствено от учебниците. За него анатомията е област, която не може да се изучава единствено от книгите. Идеята в медицинското обучение да се "включат" и ръцете на бъдещите лекари (господстваща в писменото медицинско наследство, включително във Везалиевото), се считала за обидна от немалко медици, връстници на фламандският хирург. За него медицина не е занаят, а благородно схоластично изкуство. Везалий се стреми максимално да се изолира от подигравките и опитите да се омаловажава неговата любима дисциплина. Нещо повече, той се заема със задачата да защити "опозорената" през 16 век хирургия. Той поема немалък професионален риск. Въпреки това, творбата му "Fabrica" е "родена" именно благодарение на безброй часове, прекарани в дисекции, а този фак говори сам за себе си. Освен това, благодарение практическата си работа, Везалий е успява да констатира немалко грешки, които са пропуснати от Гален, чиито писмени трудове през 16 век все още се считат за основен източник на знания по анатомия.   

Естествено, има някои историци, вярващи, че Везалий погрешно е разтълкувал естеството на някои от структурите, които е наблюдавал по време на дисекциите, освен това, не е изключена възможността медикът да не е разбрал изцяло написаното от Гален. Въпреки всичко, отношението към „Fabrica” , нейният автор и позицията, че анатомията трябва да се изучава поравно от учебниците и в дисекционната зала, започва постепенно да се утвърждава.

Прочетете втора част

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: publicdomainreview.org

Снимка: www.nlm.nih.go

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА