Представа на Андреас Везалий за анатомията и човешкото тяло, в творбата "De Humani Corporis Fabrica"
От 1539г.
Времевият период след 1539 година може да се приеме като ключов за медицинската история. Именно през тази година фламандският медик Андреас Везалий се съсредоточава да осъществи своя грандиозен анатомичен трактат "De humani corporis fabrica" – "За строежа на човешкото тяло". Ценната медицинска творба въплъщава наблюдателността и гения и медицинската представа на именития лекар за човешкото тяло. Трудът му, безспорно е амбициозен – той търси услугите на най-изявените художници от неговото време (между които е спрягано и името на Тициан, макар че немалко историци приписват илюстрациите за дело на Стефано Калкар, който е негов ученик). Появата на трактата, действително може да се приеме за явление в медицинската история, тъй като пръв път в медицинската история се появява творба, която е добре документирана с факти, съчетава научната медицинска строгост, а акуратността в илюстрациите "намира" своето отражение в точността на текста. Везалий гласува доверие за отпечатването на своя труд на философа печатар Опорин от Базел, който е и преподавател по гръцки. Именно той преглежда детайлно всички коректури, прави избор на подходяща хартия, следи за отпечатването на качествените изображения, следи отблизо самия процес на отпечатване, за да не остане нито една подробност пренебрегната.

Андреас Везалий вярвал, че областта на медицината е "заболяла", тъй като е "обслужвана" от медици, които като студенти, са придобили знанията си по анатомия единствено от учебниците. За него анатомията е област, която не може да се изучава единствено от книгите. Идеята в медицинското обучение да се "включат" и ръцете на бъдещите лекари (господстваща в писменото медицинско наследство, включително във Везалиевото), се считала за обидна от немалко медици, връстници на фламандският хирург. За него медицина не е занаят, а благородно схоластично изкуство. Везалий се стреми максимално да се изолира от подигравките и опитите да се омаловажава неговата любима дисциплина. Нещо повече, той се заема със задачата да защити "опозорената" през 16 век хирургия. Той поема немалък професионален риск. Въпреки това, творбата му "Fabrica" е "родена" именно благодарение на безброй часове, прекарани в дисекции, а този фак говори сам за себе си. Освен това, благодарение практическата си работа, Везалий е успява да констатира немалко грешки, които са пропуснати от Гален, чиито писмени трудове през 16 век все още се считат за основен източник на знания по анатомия.
Естествено, има някои историци, вярващи, че Везалий погрешно е разтълкувал естеството на някои от структурите, които е наблюдавал по време на дисекциите, освен това, не е изключена възможността медикът да не е разбрал изцяло написаното от Гален. Въпреки всичко, отношението към „Fabrica” , нейният автор и позицията, че анатомията трябва да се изучава поравно от учебниците и в дисекционната зала, започва постепенно да се утвърждава.
Илюстрацията по –долу показва как изглеждат инструментите на Везалий, описани в "De humani corporis fabrica" – "За строежа на човешкото тяло".

И все пак, възможността студентите да наблюдават дисекции на починали пациенти са много по-редки, отколкото Везалий би желал, освен това, медикът никога не би могъл да направи бърза проверка, да изпита знанията на студентите си с нужната точност и ефективност или да извърши консултация с учащите относно някоя спорна анатомична структура в тялото.
Илюстрациите на "Fabrica" могат да се приемат като "стъпка напред" в борбата с гореописаните трудности, с които се сблъскат студентите по анатомия. Направените илюстрации, създадени в произведението (на разноски на Везалий), концентрират голяма част от вниманието на читателя, който се създава трайно впечатление за творбата.
Някои исторически източници твърдят, че трудът на Везалий е публикуван на латински в Германия почти веднага след излизането му от печат. "De humani corporis fabrica" трябва да се чете отново и отново, а това е важи в пълна сила за студентите по медицина, които били главната цел на автора. За съжаление, немалко от тях си набавяли съкратени варианти на текста, в които има малко (в повечето случаи – почти никакви) илюстрации. Освен това, двуизмерните изображения никога не биха могли точно да предадат непрекъснатото движение и триизмерната форма на тялото.
За да "настрои" ума на читателя към един мисловен модел към вътрешния вид на тялото, Везалий използва пълния си набор от инструменти, средства и похвати за преподаване. Метафората и аналогията, се оказват много полезни за студентите, които изпитват трудност в това да направят "скок" към разбирането на някои абстрактни функции и представи. Сега, тези метафори показват на съвременните историци начините, по които анатомите в миналото визуализират и разбират структурите, динамичните процеси, както и физическото движение на тялото. Докато методите на Везалий съумяват да "скъсат" с традицията в много отношения, то използването на метафората и полемиката на медика е "продължение на стилистичната традиция". Метафората е използвана и от по-ранни автори, а в някои случаи, Везалий използва установените от тях сравнения директно.
Според медика, наблюдението винаги служи на въображението, никога обратното. Най-добрият пример за Везалиевата настойчивост на вярата в това верую е умението на лекаря да извлича на метафората от очевидните истини. Благодарение на това схващане Везалий е отхвърлил концепцията на Гален, според която при хората могат да се идентифицират 4 основни дяла на черния дроб. До тази погрешна идея Гален е достигнал, тъй като е провеждал дисекции на кучета, а не на хора. След като описва тази традиция, Везалий изтъква този неточност директно и в съгласие със своя ненатрапчив начин: "Тази отявлена глупост е пример за прищевките на онези, които изучават човешкото тяло чрез въображението си, не правят опити да се учат от дисекциите на хора, а се учат от процедурите с животни."
За да привлече вниманието на читателя и да насочи мисълта му към вътрешните функции на човешкия организъм, Андреас Везалий използва пълния си набор от медицински инструменти, педагогическите си умения и похвати. Метафората и аналогията също са сред способите на древния лекар, използвани за подпомагането на обучението на неговите студенти. Към днешна дата, тези метафори демонстрират на изследователите и медицинските историци начините, по които в миналото анатомията е визуализана, а структурите, динамичните процеси и движенията на човешкото тяло са обяснявани на обучаващите се медици.

Макар да е скъсал с представите за медицинската традиция на неговото време, в много отношения употребата на метафорите от Вазалий може да се приеме като продължение на стилистичната и полемичната традиция.
Тъй като много от структурите, идентифицирани от Везалий по време на дисекции все още нямат собствени имена, медикът е принуден да използва за наименуването им творчески аналози, визуални ориентири и описания на техните функции. Освен това, той има желанието творбата му да се чете както от елита, така и от студентите по медицина с по-скромен произход. За целта лекарят внимателно подбира достъпни символи, които да ползва за обект на своите сравнения. Везалиевите метафори разкриват не само състоянието на анатомичните познания на конкретната времева епоха, те въплъщават неговия немалък професионален опит.
Много от метафорите, използвани в "De humani corporis fabrica" – "За строежа на човешкото тяло" могат да бъдат ползвани и днес. Везалий вижда вените и артериите като тръбички, синовиалната течност - като масло, а скелетните структури – като носещите греди в строяща се къща. Неговите метафори въплъщават съвременния начин на мислене, а способите, по които лекарят възприема концепцията за човешкото тяло (подобно на добре функциониращ двигател) е присъщ на други епохи от медицинската история.
Благодарение на творбата на Везалий анатомията и хирургията бележат огромен прогрес, основан на старание и обективност, защото както казва Леонардо да Винчи: "Нищо не може да възпре истинския художник да издирва същността, особено ако той обича анатомията".
Статията е част от историята на:
Библиография
Източник: publicdomainreview.org
Снимка: www.nlm.nih.go
СТАТИЯТА е свързана към
- Отзвук от „За строежа на човешкото тяло” и отношение към Везалий
- Андреас Везалий и методът му за обработване на скелети за обучението на студентите по анатомия
- Отношение на църквата към дисекциите и Везалий
- "Анатомични атласи" от Андреас Везалий
- "За строежа на човешкото тяло" от Андреас Везалий
- Отзиви от последната аутопсия на Везалий
- Принципи на Везалий за възраждането на съвременната анатомия чрез похватите на класическата наука за строежа на човешкото тяло
- Развитие на медицинската наука през очите на Андреас Везалий
- Връзка между анатомията и хирургията и признаване на последната като медицинска дисциплина
- История на Андреас Везалий
Коментари към Представа на Андреас Везалий за анатомията и човешкото тяло, в творбата "De Humani Corporis Fabrica"