Средновековието: периодът, когато лекарите се допитват до астрологията, преди да третират пациентите си

От 1491г.

Нека не се лъжем, неслучайно периодът на Средновековието е наричан и Тъмните векове. И как не? По това време една от изключително популярните терапии е медицинското кръвопускане. Лекарите вярват, че това е най-ефективното лечение. Медицинските специалисти са на мнение, че нито една болест не може да се опре на малките остриета, ползвани за третиране на болните. Имате шарка? Няма проблем. Епилепсия? Лесно е. Подагра? Излекувани сте. Има само една малка уловка.
Преди да започнат да лекуват пациент, средновековните лекари трябва да се консултират със звездите, тъй като успехът на процедурата зависи от тях.

Това не е шега, основополагащ принцип в средновековната медицина е връзката между астрологията и човешката анатомия. Идеята, която произхожда от древновавилонската митология, е свързана с вярването, че хората са своеобразни живи микросистеми, които са част от Птолемеевата вселена. Вавилонският народ счита, че човешкото тяло е „разделено” на определени райони, управлявани от Зодиакални знаци. Разделението е аналогично на начина, по който Земята се разпределя и управлява от планетите.

Луната е залегнала в центъра на тази теория. Подреждането на луната спрямо определено съзвездие е признак, че зодиакалният знак следва да проявява определена активност.

Според средновековна медицинска теория лунните зодиакални знаци покровителстват здравето на различни части от човешкото тяло. Овенът, например, закриля здравето на главата и очите, Телецът – на врата, раменете, гърлото и ушите, Лъвът - на сърцето, гръбнака и далака и така нататък.

Средновековните лекари вярват, че когато даден зодиакален знак е активен (спрямо фазата на Луната) е опасно да се третират свързаните с него части на тялото. Например оперативните манипулации на шията в периода на Телец, изключително често завършват фатално за пациента. Поради тези „реални” опасности средновековните лекари трябва да обръщат специално внимание на звездите.

За да се определи дали съответният знак е активен, лекарите се консултират със специални въртящи се лунни календари (като този от изображението по-долу), а за тази цел се ползва зодиакът.

Зодиакът е илюстрация на човешкото тяло, разделена на дванадесет части, отговарящи на 12-те астрологични знаци. Той предупреждава лекарите кои части от тялото на пациентите биха били са опасни за третиране. Преди да се направи лечебно кръвопускане, или някакъв друг вид хирургическа манипулация, лекарите разчитат посланията в Зодиака, за да са убедят дали е безопасно дадена част от тялото да се оперира.

Най-известната художествена интерпретация на Зодиака е намерена в популярната медицинска книга "Fasciculus medicinae". Тя е и първата творба, която съдържа анатомични скици на човешкото тяло. Създадена е във Венеция през 1491 г. Скиците в книгата се приписват на Йоханес де Кетам (професор по медицина от 15-ти век), а за притежател на някои от оригиналните скици (чрез които са прерисувани тези в книгата) е считан Йоханес фон Кирххайм.

Според въведението на историка Чарлс Сингър: "популярността на текста е светкавична и в рамките на само осемнадесет месеца е необходима направата на ново издание." Следващите издания са отпечатани в Сарагоса през 1494 г., в Памплона през 1495 г., в Севиля през 1517 г. и във Венеция през 1495 г., 1500 г. , 1501, 1508, 1514 г.

Всяко издание на „Fasciculus medicinae” съдържа варианти на оригиналните илюстрации (заедно с някои нови), които обикновено стават все по-точни от анатомична гледна точка с течение на времето. Сингър пише, че версията от 1491 г. е "по същество е средновековен продукт", докато второто издание демонстрира ясно италианските ренесансови влияния.

Зодиакът също търпи промени в различните издания. Нюйоркската медицинска академия притежава оригинал на Венециански екземпляр от 1522 година. Изображенията, показани в тази статия, са от него. Наред със "Зодиак", книгата съдържа и някои други медицински произведения на изкуството, като "Раненият човек", който предупреждава хирурзите за евентуалните грешки, които биха могли да направят по време на операциите си.

В „Fasciculus medicinae” е подчертано влиянието на луната върху цялостната средновековна медицинска практика. Лунните знаци не само определят дали медиците да третират определена част на тялото, те сигнализират и за ефективността на някои лекарства. Билките от друга страна, също са свързани със специфични зодиакални знаци. Знахарите вярват, че те действат само ако са събрани през точния период от време (дори българската медицина е повлияна от това вярване в извастна степен).

Луната помага на лекарите дори да поставят диагнози. Позиционирането на Луната спрямо Юпитер често сигнализира за наличието на чернодробни заболявания, докато придвижването му към Венера обикновено предизвиква проблеми с урината.

Дали действително медицината и астрологията са свързани, никой не може да потвръди или отрече това твърдение. Неопирим е фактът, че предците ни вярват в тази теория.

По статията работи: Виктория Милова