Първите пушачи в Англия смятат, че тютюнът е полезен

От 1586г. до 1670г.

През 16-ти век започва активното колонизиране на Новия свят. Основните сили, които се сдобиват с нови територии по това време са Испания и Португалия. Жителите на Иберийския полуостров донасят в Европа множество непознати дотогава плодове и зеленчуци. Някои от тях, например картофът, са считани за некачествена храна. Други започват да се отглеждат масово от простолюдието.

Едно от растенията, което става популярно както сред обикновените граждани, така и сред аристокрацията, е тютюнът. Първите сведения за европейци, които пушат листа от билката (да, тогава тютюнът е считан за билка), са от Испания в началото на 16-ти век.

В Англия пушенето на лула става хит благодарение на сър Уолтър Рали. Известният изследовател, поет и фаворит на Британската кралица е първият представител на благородническата класа на Острова, демонстриращ пред знатното общество навика си. Легендата гласи, че когато лордът запалва лулата си за пръв път, прислужникът му изсипва чаша вода върху него, защото смята, че господарят му гори. Историята мълчи дали лакеят получава наказание за действията си или се разминава само с мъмрене…

Рали донася на 27 юли, 1586 няколко бурета с тютюн. Това се счита за официалната дата, на която растението се появява за първи път на територията на Англия. Предполага се, че британските моряци са пушели лули още през 60-те години на 16-ти век. Дори и да е било така, те са закупували изсушените листа от търговци извън Острова.

По това време из цяла Европа се счита, че пушенето на тютюн е полезно. Испанският хронист Николас Морандес пише цял трактат на тема „ползите от пушенето“. Според него консумирането на билката облекчава зъбобола, спира подагрените болки, убива телесните паразити и може да неутрализира симптомите не тетанус.

Уолтър Рали успява да разпространи вредния си навик из целия знатен двор. Говори се, че през 1600-та година под влиянието на благородника пропушва дори самата кралица Елизабет Първа. Поданиците взимат пример от аристокрацията и до края на 60-те години на 17-ти век пушачите стават толкова много, че някои от учените започват да се тревожат за благото на населението.

Първите мерки за ограничаване на консумацията на тютюн са взети от крал Джеймс Първи през 1604. Той свързва тютюнопушенето с управлението на неговата предшественица и се опитва да заклейми навика като „вреден, миризлив и противен“. Владетелят въвежда акциз върху търговията с растението, като обявява на търговците от колониите, че за да внасят билката в Англия, трябва да платят солената такса от 6 шилинга и 10 пенса за половин килограм. Църквата също се опитва да откаже населението от навика да вдишват никотинов дим, наричайки паленето на лула „несвещен акт“.

Въпреки всичките взети мерки консумацията на тютюн в Англия продължава да расте. През 1610-та сър Франсис Бейкън пише, че пушенето става все по-популярно, защото е приятно, а също така е много трудно да се откажеш от него. Философът е може би първият човек, притеснен от пристрастяващия ефект на растението, причинен от наркотичното вещество никотин. Разбира се, по това време никой не знае за упойващите съставки в билката.

През 1606 в Джеймстаун колонистът Джон Ролф става първият британец, който произвежда индустриални количества тютюн. В резултат на бизнеса на находчивия англичанин за Острова се изнасят годишно по 1 500 000 килограма от растението. Това води до спад в цената на никотиновите изделия, правейки ги още по-достъпни за масите.

През 60-те години на 17-ти век от Франция навлиза нова мода за употреба на тютюн - енфието. Консумацията на растението в тази му форма се счита от англичаните за по-аристократично и става емблематичен навик на благородническата класа.

По време на Чумната епидемия през 70-те години на същия век паленето на лула е използвано в британската народна медицина като метод за прогонване на „злия въздух“, причиняващ заразата. В много училища вдишването на тютюнев дим сутрин става задължителна практика за всички възпитаници.

Тютюнопушенето се счита за безвреден навик до 50-те години на 20-ти век, когато двама британски учени откриват истинското влияние на растението върху човешкия организъм. За изследването на Брадфорд Хил и Ричард Дол може да научите повече тук.

Редактор: Георги Динев