Първи случай на множествена склероза от 14-ти век.

от 19 фев 2016г.

От 1380г.

Макар че множествената склероза се възприема за "модерно" заболяване, тя съвсем не е била непозната за хората от Средновековието. Разбира се, по онова време въпросното състояние не било разглеждано от медицинска гледна точка и не се знаело нищо за неговата природа.

Всъщност, най-ранният пример за човек, покосен от множествена склероза, може да бъде датиран от 14-ти век в Холандия. Този пример останал в историята като случая на светица Лидуина от Шидам ("Schiedam").

Борбата на Лидуина с коварното заболяване започнала още, когато тя била на 15 или 16 години. Докато карала кънки, момичето изведнъж, без видима причина, паднало лошо и счупило едно от ребрата си. В биографията на светицата се посочва, че, вследствие на мистериозния инцидент, тя останала почти изцяло парализирана, с изключение на лявата й ръка, а от ушите, носа и устата й потекла кръв.

Трагичната случка, за която вероятно била "отговорна" именно множествената склероза, осакатила Лидуина за цял живот и й отредила тежка съдба. Сред симптомите, които я тормозили до края на дните й, били силните главоболия, загубата на зрение, както и спорадични пристъпи на силна болка и повръщания. В продължение на дни средновековната дама гладувала или се хранила съвсем малко, а безсънието бил неин "верен паж".

Много лекари и специалисти, включително и херцогът на Холандия Албрехт, се опитвали да диагностицират заболяването й и пробвали да го третират по различни начини, но всичките им усилия завършвали с неуспех. В крайна сметка, херцогът заключил, че лек няма и, че вижда божествена намеса в случая на Лидуина. Тя била избрана от Бог да страда и да се превърне в мъченица, изкупвайки по този начин човешките грехове. Починала на 14 април 1433г. на 53 години и била обявена за светица.

В автентичен документ от родния й град се посочва, че след смъртта на жената нейната кожа, кости и части от вътрешностите й били поставени от семейството й във ваза. Твърди, че същите излъчвали приятна миризма, а поради големия интерес към тях, майката на Лидуина била принудена да ги зарови.

Така именно "странното заболяване" направило своя дебют и щяло тепърва да привлече вниманието на медицинската наука към себе си.

Статията е част от историята на: