Работа на Паул Ерлих и Емил Беринг по създаването на серум срещу дифтерия

От 1893г.

През 1893 година немският медик Емил Беринг работи в института за лечение на инфекциозни заболявания в Берлин. Медикът се стреми да създаде антирсерум, който да помогне на неговите колеги и на пациентите в борбата със заболяванията дифтерия и тетанус. За съжаление усилията на лекаря не се увенчават с особен успех.

Робърт Кох, друг небезизвестен немски медик, предлага на д-р Беринг да работи по разработването на ценното лекарство заедно с неговия добър приятел – доктор Паул Ерлих. Тази съвместна работа между двамата щяла да се окаже обещаваща – доктор Ерлих съумява бързо да "изгради" (и повиши) определено ниво на имунитет срещу тези болести при избрани лабораторни животни. Не е странно, че работата на лекаря довежда до толкова бързи и категорични резултати. Той вече е натрупал опит в областта на имунологията и опитите с лабораторни животни (в неговия случай експериментите са с мишки).
Двамата колеги инициират провеждането на клинични тестове с новополучения дифтериен серум през месец август 1894 година. През същия месец химическата компания "Hoechst" започва да продава продукта, наименуван "Diphtheria Remedy synthesized by Behring-Ehrlich" ("Лекарството срещу дифтерия, създадено от Беринг-Ерлих").

Двамата откриватели първоначално се споразумяват да си разделят приходите след пускането на медикамента на пазара. Въпреки това, договорът им е променян неколкократно, а след това Ерлих е принуден да приеме само 8 % от общите печалби. Лекарят негодува от несправедливостта, а недоволството му наврежда на по-нататъшните му отношения с Беринг. Това напрежение между колегите ескалира, когато подлагат на обсъждане валентността на серума срещу тетанус. Паул Ерлих никога не отрича, че заслугата по разработването на серумната терапия принадлежи на д-р Беринг и д-р Китсао. Но немският медик, носител на Нобелова награда, е на мнение, че именно той пръв е създал серума, който може да се използва при хора, а ролята му в синтезирането на лекарството срещу дифтерия е подценена. На всичко отгоре, Беринг заговорничи и злослови срещу Ерлих. По тази причина през 1900 година Ерлих отказва да работи повече с него.

Написаното до тук е пример за това, че в някои случаи напредъкът в определени области от науката би могъл да бъде опорочен и засенчен от провала в човешките взаимоотношения, които би трябвало да се основават на честност и уважение.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: