Кариера на Паул Ерлих до 1899 година

От 1885г.

През 1885 г. немският медик Паул Ерлих, публикува своята монография, озаглавена: "Необходимостта на организмите от кислород" ("Das Sauerstoffbedürfnis des Organismus - Eine farbenanalytische Studie"). По-късно той я представя и като тема за своята дисертация. В нея медикът обсъжда новата технология за оцветяване при ин-виво условия. Едно от базисните открития, които той прави в разработката си е, че пигментите могат лесно да се абсорбират от живите организми, стига да са под формата на гранули. Той инжектира багрилата ализариново синьо и индофенолово синьо на лабораторни животни. Ерлих установява, че след смъртта им, различните органи се обагрят в различна степен. При тези, наситени с високо количество кислород, индофенолът запазва наситеността си, но в органите със средна кислородна наситеност - индофенолът е с намалена яркост, която е компенсирана от ализариновото синьо. Въпреки това, областите с ниско кислородно съдържание и двата пигмента не са така ярки.

Благодарение на гореспоменатите резултати, публикувани в научния труд, Ерлих изказва своето емблематично медицинско убеждение - всички жизнени процеси биха могли да се проследят и разгледат във вид на физикохимични явления, протичащи в клетките.

В хода на изследванията, които провежда за своята дисертация, Ерлих се натъква на багрилото метиленово синьо. Той счита, че то е особено подходящо за оцветяването на бактериите. По-късно, когато се стреми да изолира причинителя на туберкулозата, Робърт Кох също използва метиленовото синьо. По мнение на Ерлих, допълнителната полза от новата клетъчна боя, е че тя е в състояние да багри аксоните на невроните. Макар оцветяването на нервните клетки да е един от основните въпроси, разгледани в дисертацията му, Паул Ерлих: "...не проследява задълбочено естеството на разгледаната тема". Това е мнението на невролога Лудвиг Едингер, който счита, че твърдението на Ерлих е предмет на нова глобална тема в областта на неврологията.

В средата на 1889 година Паул Ерлих е безработен. Въпреки това, ученият продължава своите изследвания с метиленово синьо. Работата му по оцветяването в ин-виво условия дава полезна за развитиета на медицината идея - лекарят предлага методът му да се ползва за терапевтични цели.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: