Развитие на българската фармация от 19 век

От 1878г.

Руско-турската освободителна война oт 1877-1878 г. се отразява на страната ни като своеобразна буржоазно-демократична революция. Тази тенденция създала подходящи условия да се развият капиталистическите обществени отношения. Така стартирал период на първоначално натрупване на финансов капитал, при който капитализмът процъфтявал от 1878 до 1912 година.

Това развитие на капитализма се отразило най-вече върху класовото устройство в обществото в страната ни. Постепенно се обособили основните капиталистически класи - търговско-промишлена буржоазия и работническа класа, които допълнително разслоили обществото. Тези фактори обуславяли изключително лошите хигиенни условия на работа.

За съжаление изброените по-горе предпоставки се отразили негативно върху развитието на  фармацевтичната мрежа, която не била в състояние да предостави качествена медикаментозна помощ на българското население. Въпреки това, капиталистическите условия навредили в много по-голяма степен на здравеопазването отколкото на фармацията. Най-голяма била вредата от факта, че при капитализма от достиженията в областта на медицината и фармацията можели да се възползват само хората от управляващата класа.

Изключително характерен принцип, "виновен" за изграждането на българската фармация от19 век, е частната собственост на всички лекарствени фондове, както и на преобладаващата лична концесионна собственост над аптеките. Лекарствената помощ се е насочила най-вече в услуга на състоятелните слоеве на обществото, а бедните българи, причислени към работническата класа, можели да ползват здравни грижи според личните си финансови възможности. Най-бедните българи ползвали безплатни лекарства от някои общински аптеки (историята на фармацията в страната ни свидетелства, че такива аптеки имало в Лясковец, Полски Тръмбеш, Павликени).

Може да се каже, че фармацевтичната помощ в страната ни през 19 век носи някои буржоазно-капиталистически белези, характерни и за начина на мислене на тогавашното общество. За съжаление някои противоречия се проявили и в развитието на фармацията – съществувал парадоксът да се наблюдава добър напредък на фармацевтичната наука и недобро снабдяване с медикаменти сред общество, което имало ниски покупателни възможности. Въпреки че можело да се открият добри и ефикасни медикаменти, хората не разполагали с възможността да си ги позволят (звучи ли ви познато?). Това била причината българите, живели в първата половина на 19 век, да се лекуват с евтини и съмнителни медикаменти.

При все казаното до тук, здравеопазването в новоосвободената ни страна от турско иго, все пак имало демократичен характер. Това е така, защото то било построено в духа на  революционно-демократичната традиция, както и чрез изпитани идеи, които са функционирали добре в руското здравеопазване. Друг фактор, "виновен" за доброто развитие на българската фармация е, че в Освободителната война са взели участие и немалко видни руски медици, чиито идеи са се превърнали в основа при създаването на  първите здравни закони в България.

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация