Развитие на българската фармация до 1886 година според Богомил Вачев

От 1886г.

Един от малкото съвременни писатели, изследвали детайлно историята на фармацията по нашите земи е Богомил Вачев. През 1989 година той е публикувал трудът си, който носи заглавието "История на аптечното дело във Великотърновски окръг".

И така, според данните на Богомил Вачев, през 1865г. Султанският медицински съвет издава наредба, според която всички хора, които желаели да имат аптека, задължително трябва да са дипломирани фармацевти. Всички българи, които не притежават диплома за фармация фармацевти, както и всички медици собственици на аптеки, трябвало да положат изпит, за да защитят правата над знанията и способностите си пред султана.

Първият дипломиран в съгласие с описаните по-горе условия български фармацевт е Найден Брайнов, роден в Копривщица. След завършил образованието си в Цариградското медицинското училище, българинът отворил своя аптека през 1867 година в Стара Загора.

Междувременно, през 1822 година първата в българската история на фармацията аптека във Велико Търново, създадена от доктор Марко Павлов, вече е функционирала. Българското население с уважение наричало аптеката „Лекарна”. Впоследствие синът на д-р Павлов – фармацевтът Георги Марков наследил неговата „Лекарна”. Георги Марков извършил някои промени в помещението и поръчал нова табела за аптеката, на която имало нарисуван дъб, около чиито ствол се увивала змия, а над короната на дървото било изписано "Аптека - Зелений дъб". Под дървото фигурирало и името на собственика - Георги Марков. Впоследствие той приел гръцкото име Георг Маркизис, тъй като докладвал пред международната комисия по разследване на турските жестокости за турските зверства по време на Априлското въстание. За съжаление турската власт научила за неговото дело и той бил принуден да емигрира за известно време в Цариград, за да опази живота си. След известно време той се завърнал в България.

След Освобождението на страната ни, временно управляващата руска власт ратифицирала "Временни правила за устройство на медицинското управление в България". През 1886 г. по силата на този документ аптека "Аптека - Зелений дъб" била отнета от Георги Марков с "приказ", обнародван в държавен вестник, поради нарушения на временните правила.

Впоследствие концесията над аптеката е дадена на Панайот Славков, който е роден в Търново през 1846г. Завършил е фармация в медицинско училище, а по-късно е продължил обучението си във факултета по медицина и фармация в румънската столица. Панайот Славков е бил фармацевт в болница „Свети Пантелеймон” в Букурещ. Панайотов е бил приятел с писателя-революционер – Христо Ботев. И така, ден преди Ботевата чета да тръгне, Ботев се срещнал със Славков, за да може да си набави някои медикаменти и медицински консумативи. Вдъхновен от идеите на българския писател, Панайот Славков взел с готовност решението да се присъедини към четата.

През 1886г. фармацевтът сe върнал в България и започнал работа в аптека в Горна Оряховица, където упражнявал професията си осем месеца, преди да получи концесията над аптеката на Георги Марков. Той съумял да подобри работата в аптеката, а това му позволило да отвори още една в Павликени, назначавайки помощник фармацевта Йордан Константинов. Осем години по-късно аптеката била изместена в Трявна, а работата на Панайот Славков допринесла за историческото развитие на българската фармация.

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация