Развитие на ларингологията през 20 век

От 1950г.

Историческото развитие на ларингологията от 20 век успяло бързо да "навакса" пропуснатите ползи от ограниченията на технологиите, които били наложени на медицинската специалност през 19 век.

Развитието на ларингологията било подпомагано най-вече от въвеждането в употреба на нови медицински инструменти, които освен че улеснявали работата на медиците, я правели и доста по-ефективна в сравнение с миналото. Пример за това е трудът на изследователя Грийнфелд Слудер (живял е в САЩ), който е популяризирал употребата на доста любопитен инструмент, който бил наричан "гилотина", която се ползвала, за да се извършват по-лесно тонзилектомии.  Брюнингс в Германия и Джаксън в Съединените щати, започнали съвместната си работа по усъвършенстването на монокулярните микроскопи, които да се ползват така, че да са приложими при извършване на операции на ларинкса през 1950-те години. С изобретяването и широкото използване на бинокулярните микроскопи, били въведени и новаторски хирургични техники за ларингеални манипулации с използването на ларингоскоп на Янкауер, който използват за биноулярно увеличение. Устройството впоследствие е усъвършенствано от Жако през 1970 година.

Развитието на ядрените технологии също така са допринесли за напредъка в областта на медицината, особено в лъчетерапията, ползвана за лечение на злокачествени лезии на ларинкса. Проблеми като мукозит, изгарянията по кожата, дозирането и обхвата на действие са намерили своето разрешение.

Ларингоскопите с оптични влакна (ползвали са се за оглеждането на органите със т.нар. "студена светлина" - светлинният източник се намира извън апарата и се привежда до върха на ендоскопа с помощта на сноп оптични влакна. Ендоскопският образ се връща към окуляра на устройството, през което лекарят извършва прегледа по друг сноп подредени оптични влакна) са разработени през 1954 г. от Хопкинс. Тези устройства дали начало на нова ера в ендоскопията, а с гъвкавите фиброскопи изследването на ларинкса, назофаринкса, носа и фаринкса станало лесно и бързо.

В първата половина на 20 век ларингеалните изследвания се усъвършенствали, благодарение на пионерната работа на лекари като Карл Шторц и Хопкинс, разработили съвместно нови хирургични техники и лечения.
В последните 30 години на 20 век ларингологията постепенно еволюирала, подкрепена от достиженията на медиците, посветили труда си на хирургията на главата и шията, лъчетерапията, онкологията и други специалности.

Тиропластиките (реконструкции на устната кухина) и микроваскуларните анастомози се провеждали с подкрепата на новите технологии.
Осезаемото съвършенство и еволюцията в разработването на ендоскопите, които вече били снабдени с модерни оптични влакна, съчетани с по-чувствителните стробоскопи способствали за по-доброто разбиране на това как функционират гласните струни  при човека. Това развитие поставило началото на нова ера в ларингология - анализирането на качеството на гласа.

Анализът на човешкия глас довел до още една любопитна колаборация – тази между певците и медиците, обединени в името на напредъка на медицинската наука и областта на ларингологията. Работата в сътрудничество с певците и хората, които използват гласовете си професионално е подпомогната от тези инструменти, с които ранното диагностициране на малките лезии на ларинкса би облекчило евентуалната терапия.

През 1998 година е направена първата ларингеална трансплантация. Процедурата е извършена Кливланд, но за съжаление медиците се натъкнали на редица проблеми, свързани с тъканна несъвместимост между пациента и донора. Въпреки този неуспех, годините,  обхванали 20 век се оказали доста полезни за развитието на ларингологията.