Разпределяне на отговорностите в работата на фармацевтите в Англия от 1600 до 1800 година

От 1600г.

Любопитен факт е, че според Оксфордския речник на английския език думата "фармацевт" е употребена за пръв път на Острова през далечната 1834 г. в романа на Литън, наречен "Последните дни на Помпей". Въпреки това древно писмено свидетелство, известно е, че тази дума е присъствала в речниковия запас на англичаните още от 18 век. Думата се е използвала, за да се назове човека, който приготвя и отпуска лекарствата. Независимо от това, в началото на 19-ти век повечето хора, които работели в тази област, били наричани химици и/или "дрогери". Термините фармацевт и фармацевтичен химик се появили едва през 1800г.

В Англия думата "аптека" има дори по-дълга история. Самият Джефри Чосър (наричан често "баща" на английската литература) в творбата си "Разказът на рицаря" ("The Knight’s Tale" е част от "Кентърбърийски разкази", написани около 1386 година) използва думата, за да опише на медицинската подготовка, която претърпявали лечебните растения.

Любопитен е фактът, че терминът аптекар, често ползван в периода между 1600 и 1800 г., изобщо не касаел аптеките или хората, работещи в тях. Той е бил употребен за лицата, които живеели в Лондон и успешно са преминали изпита на Почетното общество на аптекарите на Лондон, основано през 1617 година, или за по-малко квалифицираните им колеги в провинциите. Ролята на аптекарите в Англия е заимствана от тази на т.нар. "spicers" (българският еквивалент на думата е архаичен и се нарича "спицерин") и бакалитe ("pepperers"), търгуващи със съставките и суровините, от които често се приготвяли лекарства. Бакалите имали дори своя гилдия – професионалното сдружение е формирано в Лондон през 13 век.

Аптекарската професия в Англия имала определено разделение на степените си. Въпреки това, трудът на фармацевтите бил доста по-всеобхватен от обикновената обработка на лекарствата и химикалите. Аптекарите също имали права да преглеждат и лекуват пациентите. Те не таксували тези си услуги, изисквали единствено заплащането на медикаментите.

По време на управлението на Роуз Кейс (1701-1703) аптекарите на Острова станали законно признати членове на медицинската професия, които имали правото и да предписват, и да приготвят лекарствата.

Когато аптекарите приели по-консултативната роля в професията си, дрогерите, химиците и спицерите съумели да се съсредоточат единствено в приготвянето и продаването на лекарствата. Това ги поставило в условия на конкуренция с аптекарите, които все още се занимавали и с направата на медикаменти. Аптекарите се опитали да окажат контрол над дейностите на химиците и дрогерите – през 1748 година бил предложен нов закон за контрол над доставките на лекарства. Този натиск не продължил дълго.

В началото на 1800 година била създадена специална асоциация, чиято цел била да се създаде орган, който да регулира дейностите на аптекарите, аптекарите-хирурзи, акушерките и химиците. Химиците и дрогерите твърдели, че е най-добре те сами да определят своите собствени професионални стандарти, тъй като считали себе си за по-опитни в направата на предписанията и създаването на лекарства от аптекарите. Те смятали, че колегите им не бива да ги контролират. Първите две касти на фармацевтичната професия защитили тезата си впоследствие. Така, през 1815 година в Англия бил създаден Закон за аптекарите, според който последните нямали право да оказват контрол над работата на професионалистите, занимаващи се с приготвянето на лекарства.