Разпространени погрешни схващания за ваксините в миналото

от 18 апр 2016г.

От 1974г.

Появата на първите ваксини срещу някои от най-опасните инфекциозни заболявания безспорно може да се смята за важен момент в развитието на човечеството. Създаването на тези препарати направило света едно по-сигурно място (от гледна точка на здравословните рискове поне), защото много от познатите страшни болести останали само лош спомен или се превърнали само в ценен "пълнеж" за историческия архив.

Още тогава обаче, освен много ентусиазирани привърженици, теорията за нуждата от имунизиране, успяла да си спечели и немалко критици. Именно последните, а също и хората, които не разполагали с нужното познание по темата, често разпространявали в публичното пространство схващания за ваксините, които схващания невинаги били съвсем верни. Даже обратното.

Една често срещана (и дълго обсъждана в обществените дискусии) погрешнa представa, например, била, че още преди да бъдат въведени животоспасяващите субстанции, смъртоносните заболявания започнали постепенно да изчезват, което, на практика, направило ваксинирането съвсем излишна процедура (а и неоправдано скъпа).

Наистина, подобряването на социално-икономическите условия без съмнение оказало индиректно влияние върху понижаването на заболеваемостта. По-добрите хранителни практики, както и, разбира се, развитието на антибиотиците и други ефикасни методи за лечение, увеличили двойно шансовете за оцеляване сред заболелите. Разселването и инфраструктурното уреждането на общностите намалили възможностите за разпространение на инфекциите. Така или иначе, в исторически план ваксините наистина имали най-сериозен принос в справянето с най-коварните заболявания от миналите векове.

Доказателство за подобно твърдение е фактът, че доста често (почти винаги) при спад на определени имунизации в развитите страни, се наблюдавало рязко повишаване на заболеваемостта. Интересен е примерът с Англия и Япония през 70-те години на 20-ти век, където властите и на двете държави обявили за незадължителна ваксината срещу пертусис (коклюш). Последиците били драматични и незабавни.

На Острова през 1974-та английският доктор Гордън Стюарт сам започнал масивна капания срещу този род препрати. Той бил убеден (а се опитал да убеди и максимален брой хора - най-вече родителите), че противококлюшната ваксина е "виновна" за трайни неврологични увреждания при новородените. Професорът наблягал на това, че защитният ефект на въпросната субстанция е незначителен и не може да се сравнява с нейната опасност. Лекарят използвал всякакви средства, включително и телевизионни изяви, за да разпространява схващането си, което логично довело до категоричен спад в имунизирането – от 81% до 31% (в периода между 1974г. и 1978г.)

Очаквано, това предизвикало избухване на голяма епидемия от пертусис на територията на Англия. През 1978г. там били регистрирани повече от 100,000 случая на болни, от които 36 завършили с фатален край.

По същото време в Япония спадът във ваксинирането срещу т. нар. магарешка кашлица от 70% на 20% довело до тоталното "завръщане" на болестта - от само 393 регистрирани случая (без смъртни такива) през 1974г. до 13,000 и 41 смъртни през 1979-та. За щастие, властите в тези страни бързо осъзнали грешката си и, чрез повторното въвеждане на ваксината срещу коклюш, ситуацията била овладяна.

Но може би едно от най-разпространените погрешни схващания от този период било свързано с представата, че ако детето получи повече от една ваксина наведнъж, имунната му системата ще се "натовари" прекалено много. Въпросното притеснение започнало да тормози родителите още повече, когато в имунизационните календари на различните страни започнали да се включват все повече ваксини, както и комбинираните такива. Впоследствие различни изследвания, независими едно от друго, доказали, че поставянето на повече от една от животоспасяващите субстанции наведнъж, както и комбинираните препарати не дават повече странични ефекти.

Така или иначе, много майки и бащи, по собствена инициатива решили да разредят периода на ваксинирането на децата им (или да пропуснат някоя от имунизациите) – практика, която продължава и днес.

Статията е част от историята на: