Ранни опити за извършването на цезарово сечение

От 1598г.

Цезаровото сечение присъства в медицинската човешка култура от древни времена. Има немалко приказки и легенди в западната и източната култура, разказващи за тази процедура, в резултат на която, се спасяват животите и на майките, и на децата.

Според гръцката митология Аполон, заместен по-късно от Асклепий, е вдъхновител на култа към религиозната медицина. По-късно процесът продължава, срещат се многобройни препратки към извършването на цезарово сечение в древните хиндуисткия, египетския, гръцкия, римския, а след това - и в европейския фолклор.

Древни китайски гравюри пресъздават процедурата, която очевидно е прилагана на живи жени. Мисхнагот и Талмуд пък забраняват правото за наследяване на титли и земи, когато първородните деца са родени с цезарово сечение. Нещо повече – нерядко духовните лица  отказват да извършват пречистващи ритуали на жените, родили чрез операция.

Въпреки всичко ранната история на цезаровото сечение остава забулена в митове, немалко от които, са със съмнителна точност. Дори произходът на термина "цезарово сечение" очевидно е изкривен във времето. Немалко хора смятат, че терминът произлиза от начина, по който на този свят се появява Юлий Цезар, но тази хипотеза изглежда малко вероятна, тъй като за майка му Аурелия е известно, че е доживяла да чуе за инвазията на сина й в земите на днешна Великобритания. По това време процедурата се извършва само когато майката е мъртва или умираща, а медиците правят последни опити да се спаси поне животът на детето. Нещо повече, тези мерки се предприемат най-вече в държавите от миналото, които желаят да увеличат населението си.

Римският закон от времето на Цезар постановява категорично, че всички жени, които са обречени да загинат по време на раждането си, трябва да бъдат оперирани, т.е – да им се направи цезарово сечение. Други възможен произход на латинския термин може би е скрит в изписването на глагола "caedare", означаващ да се изреже, а с думата "caesones" са наричани децата, родени чрез постмортални операции. В крайна сметка, обаче, не можем да сме сигурни къде и кога е произлязъл терминът. До шестнадесети и седемнадесети век оперативната процедура е известна именно като цезарово сечение. По-късно името постепенно започва да се променя. А началото на процеса е поставено от публикуването през 1598 г. на книгата на д-р Жак Гюлмо, посветена на акушерството. В нея той въвежда термина "section" ("сечение"). След това думата "сечение" заменя "операция".

По време на еволюцията цезарвото сечение, за различните хора (в отделните епохи) процедурата значи различни неща. Индикациите за това понятие се променят драматично от древни до съвременни времена. Въпреки рядкото споменаване за извършване на манипулацията върху живи жени, първоначалната цел е да се извлече бебето от мъртвата или умираща жена. Тя се прави, когато има минимална надежда да се спаси живота на бебето. Другата причина детето да се извади от майчината утроба е чисто религиозна – указите изискват бебето да бъде погребано отделно от майката.

Ако трябва да обобщим, то ще подчертаем, че цезаровото сечение в миналото е последна медицинска мярка, а манипулацията не цели да се запази живота на майката.

Едва през деветнадесети век тази възможност наистина започва да зависи от уменията на специалистите, упражняващи медицинската професия. Въпреки това има някои спорадични ранни съобщения, разказващи за героичните усилия, полагани от немедицински лица за спасяването на живота на раждащите жени.

Докато Средновековието до голяма степен е разглеждано като период на стагнация в областта на науката и медицината, някои от източниците, разказващи за цезаровото сечение действително помагат на медиците да се зародят и поддържат живи надеждите, че манипулацията може да бъде осъществена без задължителното погубване на поне един живот.

Единият писмен запис, който разказва за оцелели майка и бебе, които преживяват цезарово сечение, е от Швейцария и датира от 1500 г., когато свинарят Джейкъб Нуфер извършва сам операцията на жена си, за да спаси детето си. Родилните болки на жената на Нуфер продължават няколко дни, оказана й е помощ от тринадесет акушерки. В края на краищата, тя остава без сили и не може да роди бебето си. Отчаяният съпруг в крайна сметка получава разрешение от местните власти да опита да направи цезарово сечение. Майката оживява, детето също, а впоследствие в семейството се раждат нормално още пет деца, две от които, са близнаци. Оцелялото бебе пораства и доживява до 77 години.

Тъй като тази история не е записана веднага след случката, а цели 82 години по-късно, историците са склонни да оспорват нейната точност. Подобен скептицизъм се среща и спрямо други ранни съобщения за извършени цезарови сечинея. За някои от тях се твърди, че са направени самостоятелно от раждащите жени, а други раждания са следствие на атаки от животни, по време на които перитонеалната кухина на майката е разкъсана.

Историята на цезаровото сечение може да се разбере най-добре, ако се разгледа в по-широкия контекст на общата медицина и родилния процес, за които също са характерни драматични промени и обрати. Много от най-ранните успешни цезарови сечения са извършени в отдалечени селски райони, в които липсва медицински персонал и инструменти. При отсъствието на действащи медицински общности, операциите често се извършват без каквато и да е консултация.

Това означава, че цезарово сечение може да се направи и в етап, в който раждането не е съвсем усложнено, майката не е близо до смъртта си, а плодът е по-малко изтощен. При тези обстоятелства шансовете на единия или и двамата страдащи са далеч по-големи. Тези операции се извършват върху кухненски маси и легла, без достъп до болнични институции, а тенденцията продължава до края на деветнадесети век. Освен това, постиженията на болничната хирургия непрекъснато са опорочавани от инфекциите, предавани между пациентите, както и от нечистите ръце на медицинските специалисти.

Тези фактори може би обясняват до някъде решението на Джейкъб Нуфер да изроди собственото си дете, без помощта на медицински специалисти. Поради работата си в областта на животновъдството, Нуфер притежава и известни анатомични познания. Едно от основните изисквания при извършването на всяка операция е наличието на определени познания за строежа на органите и тъканите, а те едва ли са били добити от човечеството до началото на съвременната ера.

През шестнадесети и седемнадесети век се наблюдава своеобразно разцъфване на медицинските познания в епохата на Ренесанса. Многобройните медицински творби илюстрират подробно човешката анатомия. Един от обобщените анатомични текстове от тази епоха е дело на Андреас Везалий. Той е наречен "De Corporis Humani Fabrica" и е публикуван през 1543 г. В него са изобразени нормалните човешки коремни и генитални (при мъжете и жените) структури. През осемнадесети и началото на XIX век анатомите и хирурзите значително разширяват познанията си относно нормалната и патологичната анатомия на човешкото тяло.

По-късно през 1800 г., по-големият достъп до работа с човешки тела и промяната в акцента в медицинското образование позволяват на студентите по медицина да изучават анатомия чрез дисекции. Този практически опит подобрява тяхното разбиране и им дава по-добра подготовка да извършват операции.

По това време, разбира се, този нов вид медицинско образование все още е достъпен само за мъжете. За съжаление, през 17 век ситуацията за жените, практикуващи лечебното изкуство не се подобрява – присъствието им е приемливо само при асистиране по време на раждане.

В началото на 1600 г. френският клан Чембърлен емигрира в Англия. Фамилията преоткрива и въвежда в употреба акушерския форцепс, който помага на света да се появят повече деца. С инструмента бебетата се издърпват по-лесно от родилния канал, който в противен случай, биха могли да загинат. Твърденията, че съревнованието между мъжете и жените в акушерството в известна степен е виновно за появата на този тип инструменти, е доста логично. Нещо повече – тези инструменти подпомагат установяването на професионалния контрол върху раждането.

През следващите три века акушерството и професията на акушерките постепенно излизат от зоната на контрол от жените.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на хирургическата манипулация цезарово сечение