Растеж на компания „Barr Pharmaceuticals, Inc.” в последното десетилетие на 20 век

От 1995г.

В началото на 1993 г. американската фармацевтична компания „Barr Pharmaceuticals, Inc.” бележи началото на петгодишен период, през който годишните й продажби се увеличават средно с 35% на година. Голяма част от този растеж се дължи на появата на лекарството на компанията тамоксифен. Продуктът допринася приблизително за 75% от общите продажби на дружеството в последното десетилетие на 20 век, но финансовият му успех се дължи и на напредъка на производителя на генерични медикаменти в разработването и на други лекарства.

На чело на управлението на компанията по време на този не особено стабилен период е Брус Дауни, който е член на борда на директорите на компанията от януари 1993 г. Основателят на „Бар” Едуин Коен се отказва от поста си на главен изпълнителен директор в началото на 1994 г. Заменен е от Дауни през февруари 1994 г. По време на управлението на Дауни „Бар” заема лидерски позиции сред фармацевтичните компании, тъй като е добре подготвена да се справи с предизвикателствата, пред които й се налага да се изправи. Като Бивш съдружник в адвокатската кантора "Уинстън и Струун", Дауни си е извоювал отлично реноме. В Бар той е сред водещите адвокати на дружеството, участвали в мащабната съдебна битка с Американската администрация по храните и лекарствата (FDA).

След изглаждането на отношенията с „FDA” през 1995 г., дружеството печели одобрението на американската институция за продажбата на генерична версия на лекарството „AZT”, ползвано за третиране на пациенти, болни от СПИН. Преди компанията да започне да продава своя продукт, тя трябва първо да спечели разрешението на съда, коeто да легитимира отпадането на действието на съществуващите патенти, притежавани допреди това от „Glaxo Wellcome”. Правната битка за генеричния „AZT” на „Barr” е само една от няколкото патентни предизвикателства, с които Дауни се заема от средата до края на 90-те години. Вероятно най-впечатляващото от тези предизвикателства е борбата от 1996 г. за придобиването на патент на Eli Lilly за един от най-продаваните й продукти – „Prozac”, който генерира ежедневно 6 млн. долара от продажби. Междувременно, тъй като „Barr” оспорва различни патенти в съдебната зала, успехът й (постигнат като извънсъдебни споразумения) е значителен. От финансова гледна точка компанията страда доста по време на дългия си съдебен спор с „FDA”, навлизайки в последното десетилетие на 20 век с годишни продажби от 70 млн. (макар цифрите да са впечатляващи, те бележат спад). За щастие, след 1993 г. продажбите се покачват стабилно, достигайки до 199 млн. долара през 1995 г. и 232 млн. долара до 1996 г.

В резултат на покачването на разходите за здравеопазване на американците, генеричните лекарства стават по-търсени отвсякога. Доказателство за тази тенденция в търсенето е илюстрирана в „Barr” през 1996 г., когато компанията закупува производствена база от 65 000 квадратни метра във Форест, Вирджиния, за да допълни съществуващите си съоръжения в Помона, Ню Йорк и Нортвейл, Ню Джърси.

Дауни повежда съдебното обвинение на компания „Бар” срещу „DuPont Merck Pharmaceutical Company”, която подава петиция до FDA през септември 1996 г. с искане за прекратяване на производството на warfarin sodium - антикоагулантен агент на „Бар”, който е генеричен еквивалент на лекарството „Coumadin” на „DuPont Merck”. Последната всячески се старае да забрани разпространението на генеричната версия на „Coumadin”. Компания „Barr” печели делото през март 1997 г. и започва да продава своите таблетки варфарин натрий през юли 1997 г., натрупвайки 15 млн. долара от продажби през първия месец, въпреки че опитите на „DuPont Merck” за спиране на разпространението продължават и през 1998 г.

Благодарение на окуражаващия ръст в продажбите си през 1997 г. „Бар” се нарежда сред 10-те най-успешни производители на генерици в САЩ. Акциите на компанията търпят спад в края на 80-те и началото на 90-те години, но към края на 90-те години на ХХ век дружеството чува похвали за развитието си от брокерите на Уол Стрийт.

Приемането на големите компании като равностойни противници е тенденция, която е продължена от Бар и в края на 90-те години, но през 1997 г. тя добавq още един аспект към утвърдените си операции. Тя стартира своя собствена фармацевтична програма за развитие. Разходите й научноизследователска и развойна дейност се увеличават с 54% през 1997 г., достигайки до 10,4 млн. долара, а през 1998 г. сумата нараства до 19 млн. долара. "Разходите за научноизследователска и развойна дейност са бъдещето" - обяснява Дауни. Това ще генерира големи печалби по най-бързия начин". По-малко от 18 месеца след стартирането на тази програма, „Barr” представя първия си продукт - контрацептив, разработен съвместно с „Gynetics, Inc.”, одобрен от „FDA” през септември 1998 г. По силата на споразумението за партньорство между двете компании „Barr” произвежда хапчетата, а „Gynetics” продава на пазара продукта. Това съвместно начинание носи бърз и внушителен растеж за „Barr”.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на фармацевтичната компания Barr Pharmaceuticals, Inc. (Бар фармасютикълс ООД)