Рецепти за рани на Хипократ

От 12.10.-337г.

Хипократ, роден през 460 година пр.н.е често е наричан "баща" на древногръцката медицина. Последователите на неговото дело, живели през този период от време съставят важна част от многопластовата история на медицината в Древна Елада. Те били доста запознати с появата и лечебните практики при болезнени, червени подутини, изпълнени с гной. Древните лечители наричат подобни възпаления язви.
Хипократ и неговите ученици са автори на множество рецепти за третирането на тези заболявания. Повечето от тях са писани около 337 г. пр.н.е.

При основното лечение на язви е препоръчителна "свободната диета и много вода". След това лекарите били длъжни да попитат колко често се появявали язвите и дали е единичен случаят на появата им. За често появяващите се рани, Хипократ препоръчвал засегнатите области и най-малко изложените на действието на възпалението области да бъдат лекувани със специални билкови лапи (катаплазми) или очистителни, действащи на червата.

В съответствие с влажността на времето, климата и други аспекти на околната среда сериозно влияние за доброто зарастване на язвите оказвал и сезонът. Когато било наложително поставянето на превръзка, към нея не трябвало да се слага нищо, докато раната не се изсуши. Язвата трябвало да се почиства често с гъба. През лятото раните заздравявали по-бързо, отколкото през зимата. Изключение правили единствено язвите на главата и корема.

Когато лекарите трябвало да приложат превръзка, без да се слагат мехлеми на нея е трябвало да изчакат да премине възпалението.

В "Материя Медика" се съдържат разнообразни рецепти за рани на Хипократ. Те носят заглавието "За правилните катаплазми за язви".
Една от тях съдържала варени листа от лопен, сурови листа от трилистник и сварени листа на растението Epipetrum polyanthes.

Ако язвите имали нужда от почистване, това се извършвало добре чрез листа от смокиня, маслина и пчелник и нар.

Друг вид лапа съдържала смес от вино и сурови листа от слез, седефче и риган. Към нея се прибавяло и фино стрито ленено семе.

Когато имало опасност от инфекция се правела лапа от сурови листа на сърпица и растение, имащо латинското наименование strychnos. Те се смесвали със стрито ленено семе, а в случаите, в които раната е чиста, можело да се свари във вино счукана леща и масло.

При незамърсените и чисти рани прилагането на чисто парче плат, намокрено с вино и масло оказвало благотворно въздействие и имало свиващ ефект за раната.

Хипократовите рецепти за лапи съдържали доста сложни и трудни за откриване съставки, но въпреки това те се считали за ефективно лечебно средство, помогнало на немалко хора.