Римска медицина до времето на Авъл Корнелий Целз

От -295г.

За приемането на култа към Асклепий през 295 г.пр.Хр. сведения дава римският историк Тит Ливий (59 г.пр.Хр.-17 г.сл..Хр.) В своята история Ab Urde condita (От създаването на Рим) той пише, че това става според предсказанията на Сибилинските книги, за да бъде спряна смъртоносна чума в града, пратена като наказание от боговете:

Луций Папирий направил събрание за избор на консули; съобщил избора на консулите Квинт Фабий Гургит и Деций Юний Брут Сцева. Самият Папирий бил избран за  претор. Щастливата в много отношения година е помрачена от чумата, засягаща едновременно града и селата; нещастието приличало на лошо знамение и затова се допитали до книгите какъв край или какво лекарство срещу тази болест ще им се даде от боговете.

Сибилините книги посочват, че трябва да повикат в Рим Асклепий от Епидавър. Това не става същата година, понеже консулите били заети с война. Римските управляващи се задоволили само с извършването на молебен към Асклепий. Описаният период е времето на Третата самнитска война (298-290 г пр.Хр.), когато Рим завладява централна Италия.

Първите медици в Рим и влиянието на Елада

Първите гръцки медици в римската общност били роби, едва през трети век пр.Хр. започват да идват и свободни гърци, като много римски граждани също се интересували от лечебното изкуство и учели в различни школи. Дейността им е описана от Плиний Стари, който използва в съчинението си израза ars medeni в значение на "лечебна практика" или "лечебно действие". Подобно на Марк Порции Катон (234-149 г.пр.Хр) той не одобрява действията на лекарите и не скрива отрицателното си отношение, което е характерно за цялото римско общество. Тази нагласа е видна и при построяване на храма на Асклепий, който бил изграден извън пределите на града. През този период римляните по принцип  се отнасяли подозрително към чуждите богове.

Плиний Стари разяснява, че римската сериозност (Romana gravitas) не е приема единствено това от всички "гръцки изкуства". То се практикува наосновно от гръци, но дори от римляните, които се занимавали с него си придавали по-голям авторитет пред болните, представейки се за елини: "Древните не осъждаха медицината, а начина, по който се практикува, и отказваха да плащат с висока цена за нея. Затова разказват, че направили храма на Акслепий, макар и приет като бог, извън пределите на града и то на остров, а след като изгонили гърците от Италия, дълго след Катон приели лекарите. Ще кажа още за предвидливостта на римляните и римската медицина.

Единствено това от гръцките изкуства "римската сериозност" още не е упражнявала и до такова ползване малцина от квиритите (наименование - нарицателно за римски граждани) са достигнали. Самите те веднага ставали бегълци при гърците и нямали никакъв авторитет, ако не практикували на гръцки пред неопитните и незнаещите езика, понеже хората по-малко вярвали на това, което се отнася за здравето им, ако го разбирали."

Плиний Стари е разочарован от липсата на съгласие сред лечителите и цитира надпис на надгробен паметник, в който се казва, че turba medicorum (шайка лекари) е погубила умрелия. Лекарите се събират около болния и започват miserae concertationes (жалки спорове) и никой не отстъпва от мнението си, а начинът на лечение – ars, се сменя ежедневно. Той с носталгия описва някогашните времена, когато partes familias са имали основни лечебни познания и са се грижили както за близките и робите си, така и за животните в стопанството.

В "Естествена история" срещаме любопитната история за огромното заплащане (сто таланта), дадено на лекаря Еразистрат от цар Антиох, за споровете между школите, страните методи на лечение и съпровождащите ги методи на лечение и съпровождащите ги непрекъсната промени: "Техните правила променили Хризип с нестихваща бъбривост, и най-вече ученикът на Хризип, Еразистрат.