Хирургични инструменти, използвани в Древна Елада

От 10.1.-280г.

Хирурзите от Древна Елада притежавали почти същия набор от древни хирургични инструменти както съвременните им наследници, чиито функции са идентични с модерните оперативни средства.

Едни от най-популярните хирургични инструменти, използвани в Древна Гърция били ножове, игли, скоби, пинсети и триони. За съжаление средствата, които са се използвали за такива интервенции, не са се поддържали стерилни. Това способствало за възникването на големи инфекции след операции.

Поради тази причина оперативната намеса се практикувала изключително рядко и в животозастрашаващи ситуации. Немалка част от медицинските пособия и инструменти са съхранени в различни музеи на медицината. Това са изключително важни експонати, защото те отразяват развитието на човешката мисъл през различните епохи и формират част от историята на древната световна медицина.

Примери за съхранени инстурменти:

Снимката показва лекарска чанта, използвана по време на домашните посещения.

Фотосът илюстрира древногръцки скалпел.

Снимката показва костен форцепс.

Изображението е на гръцки форцепс за мъжец.

Костни бормашини.

Вагинален спекулум

Катетри

Показаните снимки са на костни бормашини, вагинален спекулум и катетри (S-образен за мъжете и прав за жените). Инструментите се използвали за доброто наблюдение и изследване на нараняванията, за правене на малки разрези, а за гинекологичните прегледи се използвал спекулум. Употребата му била препоръчителна и при правенето на аборти. Процедурата е описана от Хипократ. Двойният форцепс се използвал за екстракцията на зъби от 300 г пр. Хр. и при други стоматологични интервенции.

Невинаги хирургичните инструменти били на разположение. Александър Велики бил придружаван по време на експедициите му от лекари. Един от тях бил Критодем. Някои го считат за личен телохранител на Александър, но той извършвал и някои операции. При липса на медицински инструменти, хирургът често използвал и меча си. 

Гален също описва някои медицински инструменти, използвани от гърци и римляни. Те се изработвали най-често от желязо, мед или медни сплави.

За да се справят с отстраняването на камъни в пикочните пътища древните гръцки медици са вмъквали куха метална тръбичка в уретрата до пикочния мехур. Така пациентите можели да се освободят от натрупаното количество урина. Инструментът, който се използвал за тези цели (както и днес) се нарича катетър. Той се изработвал в две разновидности, в зависимост дали ще се ползва от мъже, или жени.

На снимката е показан преносим воден часовник, с който се измервал пулсът по време на операции. За създател на този удивителен уред, необходим в хирургията, се счита Херофил, роден около 280 г. пр.н.е. в Халкидон.

Дори бегъл поглед към хирургичните инструменти подсказва, защо операцията не била популярна тема в историята на гръцката медицина. Някои гърци считали, че дори историците, пишещи за медицината се нуждаели от доста здрав стомах, за да работят.
В едно свое съчинение римският енциклопедист Авъл Корнелий Целз описва идеалния хирург: "Сегашният хирург трябва да е млад, а дори е добре да бъде близо до младежката си възраст.

Трябва да има силна и стабилна ръка, която никога не трепва. Хирургът е нужно да си служи еднакво добре с лявата и дясната ръка, да има ясно зрение и непоколебим дух. Не трябва да си позволява да се изпълва с жалост за пациента, защото той иска да го излекува и не бива да спира и да се разсейва от неговите викове от болка (тъй като на пациентите не се давала упойка). Той не бива да бърза и да прави по-малки от необходимите разрези, а виковете не трябва да предизвикват емоция у него."

Вендузи

От изображението става ясно, че гръцки лекар преглежда дете с неестествено разширен стомах. На дясно е изобразена вендуза (с увеличен мащаб), която при нагряване се използва за отнемане на кръв или гной от рани.

Терапията с вендузи е много древна и се е използвала до 19 век, за да възстанови баланса на течности в организма. Когато се нагряват те създават частичен вакуум, който ги придържа към повърхността на тялото чрез изсмукване. Лекото повдигане на ненаранена кожа се наричало лечение със сухи вендузи, а изсмукването на замърсена кръв от наранена кожа се наричало лечение с "мокри" вендузи.

Снимката показва вендузи и други инструменти за кръвопускане от Храма на Асклепий в Атина.

Употреба на спринцовките в древногръцката хирургия

Спринцовка - на гръцки "pyulkos" и латински "pyulcus", превеждаме буквално като "гноен гребец". Употребата й е описана за пръв път от александрийски пациент. Спринцовката представлявала цилиндричен инструмент с бутало. Изобретена е от Ктесибий от Александрия. Използва се, за да се отцеди гной от пъпки, циреи или инфектирани рани.

Лъжица на Диокъл (Diocleus cyathiscus)

Диокъл е гръцки лекар, роден през 360 г. пр.н.е. и е ученик на Аристотел. Така нареченият "Diocleus cyathischus" ("лъжица" на Диокъл) представлява вид форцепс за изваждане на стрели.

Изображението представлява реконструкция на лицето на Филип II, баща на Александър Велики. Неговият череп е открит от Манолис Андроникос. Филип II загубил дясното си око, ударен от стрела по време на битка.

Според историка Плиний, хирург на име Критобол попречил лицето на царя да бъде обезобразено след изваждането на стрелата. Той използва именно хирургическият инструмент форцепс на Диокъл.

Различни методи, използващи се за фиксиране на счупени крайници са се разработвали и преподавали в „Хипократовия корпус“. Те имали голямо значение за гръцката древна ортопедия. Снимката отразява фиксиране на ставите на долните крайници. В медицински трудове, написани в училището са описани начини за фиксиране на комбинирани фрактури.

Хипократ е провел задълбочено проучване за естеството на различните фрактури. Той знаел и разбирал действието на принципите на сцепление и контра сцепление. Разработил специални шини за фрактурите на тибията. Хипократ разработва и т.нар "Хипократова пейка" (наричана още "scamnum").

 
Рисунката отразява "Хипократовата пейка". Хипократовото лечение на травми на гръбначния стълб с поставки и техника, служеща си с гравитацията е отразено на картината.