Роля на органичната химия и експерименталната физиология в развитието на биологията

От 1828г.

В химията, се поставя един съществен въпрос, които се стреми да даде научно обяснение на разликата между органични и неорганични вещества, особено при протичането на биохимични реакции като ферментация и гниене.
От Аристотел те са се разглеждали като биологични процеси. Въпреки това учени като Фридрих Волер и Юстус Лайбиг бързо се превръщат в пионери за новозараждащата се дисциплина, наречена органичната химия.

Работата на Лавоазие показва, че органичния свят на биологията често може да бъде анализиран чрез физични и химични методи. През 1828 Волер показа, че органичното вещество карбамид може да бъде синтезирано чрез химични средства, които не включвали организми и жива материя. Клетъчните екстракти ("ферменти"), които биха могли да окажат влияние на химическите трансформации са открити с утвърждаване действието на ензима диастаза през 1833. От края на 19-ти век концепцията за действието на ензимите започва да се приема добре.

Физиолози, сред които Клод Бернар проучвали (чрез вивисекция и други експериментални методи) химичните и физиологичните функции на определени органи, като по този начин до голяма  до голяма степен се поставят основите на ендокринологията (област, която се развива бързо след откриването на първия хормон, наречен секретин през 1902 г.), биомеханиката и други науки.

Значението и разнообразието на експерименталните методи във физиология, интегрираща науките медицина и биология нараства драстично през втората половина на 19-ти век. Контролът и въздействието над жизнените процеси се превръща в основна грижа за учените, а експериментите започвали да се поставят  в центъра на биологичното образование.