Сахелантропус чаденсис (Томай) - един от най-старите човешки предшественици

В продължение на векове хората се стремят да попълнят големите неизвестни в историята на човешкия вид и на заобикалящия ни свят. Макар и бавно, липсващите парчета от пъзела намират своето място, но цялостната картина все още е далеч от подреждане.

В наши дни палеоантрополозите продължават да откриват фосилни вкаменелости на различни видове, живели преди хиляди и милиони години. Учените изпитват затруднения, когато намерени останки на наши предци не са пълни или са крайно недостатъчни, за да се извлече цялостна информация за конкретен вид и неговия начин на живот. Случаят с един от най-отдалечените като времеви период предшественици на хората - Сахелантропус чаденсис (Sahelanthropus tchadensis), е точно такъв.

Откриването на сахелантропа

Сахелантропус чаденсис се разкрива пред учените и света през 2001 г. Мишел Брюне и неговият екип намират черепни кости в Западна Централна Африка, по-конкретно на територията на държавата Чад. По-късно се установява, че те са на предшественик на хората, който е живял преди 7-6 млн. години. Този факт го поставя в началото на човешкото родословно дърво и го правиважна част от историята на нашата еволюция.

Мястото, на което е открит Сахелантропус чаденсис, също дава значима информация на палеоантрополозите, тъй като преди 2001 г. фосилни останки от този вид са намирани само в Източна Африка и в Южна Африка. Изводът е, че най-ранните ни предци са местообитавали по-обширни територии, отколкото учените смятали.

Особености и характеристики на вида

Тъй като палеоантрополозите разполагат засега само с вкаменелости от черепа на сахелантропа, те правят своите изследвания и извличат данни за устройството на тялото и какъв е бил бита на този прачовек. Въпреки оскъдния материал, учените установяват, че видът притежава човекоподобни и маймуноподобни характеристики. Към първите се причисляват малки кучешки зъби, гръбначен мозък, който е разположен под черепа, а не назад към гърба, и къса средна част на лицето. Белезите, които свързват Сахелантропус чаденсис с маймуните, са малкият размер на мозъка, силната изпъкналост на дъгите на веждите и издължената форма на черепа.

Именно мястото на свързаност, отворът, където гръбначният мозък излиза от черепа, е показател дали даден ранен предшественик е ходел на два крака или не. Благодарение на откритите вкаменелости на сахелантропа специалистите разбират, че когато въпросният отвор - Foramen magnum, се намира от долната страна на черепа, а не откъм гърба, главата е била върху изправено тяло, т.е. най-вероятно е имало способност да се движи право на два крака. Смята се, че този прачовек е съвместявал катеренето по дърветата заедно с изправеното ходене.

Изследването на зъбите на Сахелантропус чаденсис разкрива, че те са дотолкова износени, че не е възможно да се разбере с какво се е хранил той. Предположенията на учените, че е консумирал предимно плодове, корени, листа, семена, насекоми и ядки идват от знанията им за тогавашната флора и за други ранни хора. Също така заедно с вкаменелостите на сахелантропа са открити останки от гризачи, сладководни риби и маймуни, което води до мисълта, че този вид е живеел в горска среда с достъп до древно езеро.

>>> Етапи от историята на човешката еволюция

Въпроси, които още чакат своите отговори

Липсата на други части от скелета на сахелантропус чаденсис поставя много въпроси, чиито отговори все още са неизвестни.

• Например не е ясно как е изглеждало тялото на този прачовек.
• Не е известно какво точно е влизало в менюто им.
• Защо сахелантропът от мъжки пол е с по-малки кучешки зъби спрямо шимпанзетата и останалите примати, които демонстрирали дългите си кучешки зъби като заплаха срещу конкурентите си.
• Въпросът дали е имало разлика в размера между женските и мъжките представители на този вид прачовек също чака своя отговор.
• Не на последно място учените търсят доказателство дали Сахелантропус чаденсис може да бъде обявен за общ прародител на шимпанзетата и хората.