Свети Панталеймон - лекарят-мъченик

От 275г. до 303г.

Свети Панталеймон е един от раннохристиянските светци, които са обявени за великомъченици. Той е роден с името Пантолеон в гръцкия град Никомедея в края на 3-ти век след Христа. Предполага се, че се появява на бял свят през 275-та година, но сведенията на православните хронисти не са напълно точни.

Свети Панталеймон е роден в езическо семейство. Легендата твърди, че майка му е ревностна християнка, но загива докато бъдещият светец е все още в невръстна възраст. Затова Пантолеон приема общоприетата тогава елинска вяра, почитаща пантеона на олимпийските богове. През 3-ти век това все още е една от официалните религии, която е особено разпространена в Римската империя.

Макар църквата да нарича бащата на Панталеймон - Евстрогий - „езичник, живеещ в духовна тъмнина“, писмените сведения сочат, че той е държал на културното развитие на сина си и дори го изпраща да учи в местна образователна школа, а след това младият Пантолеон решава да изучава медицина при специалистите от родния си град.

Учител на бъдещия светия е знаменитият гръцки медик Ефросиний. Под ръководството на видния лекар Пантолеон скоро става най-добрия ученик от целия клас. Дарбите на младежа са забелязани от самия римски император Максимиан, който управлява западната половина на могъщата империя. Владетелят лично нарежда на Ефросиний да научи Пантолеон на всички известни на медицината похвати, тъй като иска да направи момчето свой личен медик.

По същото време в град Никомедея живеят и трима християнски проповедници, които са последните оцелели от голямо християнско гонение, случило се преди години в областта. Предполага се, че Пантолеон се среща с един от тях - Ермолай - около 303-та година. Християнската легенда разказва, че медикът минавал случайно около къщата на проповедника. Ермолай поканва бъдещия светец на кратка беседа в дома си и му разказва за делото на Исус Христос.

Вероятно Пантолеон не се увлича по християнството с един-единствен разговор, но интересът му е привлечен от милостивата религия и съвсем скоро посещенията му при стария проповедник стават ежедневни. Въпреки това лекарят не е напълно убеден в чудодейната сила на Божия син и неговата вяра.

Оттук насетне историята на великомъченика става по-скоро легенда, отколкото биографичен разказ. Причината за това е, че в най-ранния си период християнството все още гради своя пантеон от светци и житията на първите застъпници на Христовата вяра са украсени с множество свръхестествени случи и множество прояви на божествена намеса.

Затова до нас е достигнал разказът, че Пантолеон приема християнството, след като успява да излекува едно припаднало на пътя момче, което било ухапано от змия. След като всичките медицински методи не подействали, римският медик отправил молитва към Бог да изцели пострадалото дете. Няколко секунди по-късно младежът се изправил и започнал да ходи.

До края на живота си Пантолеон, който след покръстването си приема името Панталеймон, продължава да заема позицията на личен лекар на императора. Освен за владетеля, той се грижи и за стотици болни, които винаги успява да излекува. Той обяснява на своите пациенти, че те дължат живота си не на него, а на бог и като отплата не трябва да дадат пари, а да приемат христовата вяра.

Щом научава за това, император Максимиан привиква своя приближен и го подлага на разпит. Панталеймон не отрича, че е християнин и дори демонстрира своята мистична лечителска сила, дадена му от Бог, като изцелява едно момче от слепота. Но римският владетел далеч не е толкова толерантен към разпространяващата се религия, колкото своя син - Константин Велики. Затова той осъжда медика на жестока екзекуция чрез обесване и разчленяване.

Според легендата Свети Панталеймон не умира веднага, тъй като Бог закриля тялото му и то остава недокоснато от огън и метал. След като светецът отправя своята прощална молитва към Исус, глас от небето изрича името му и съобщава, че светецът е приет в рая. След това един от войниците на императора отсича главата на християнина.

Свети Панталеймон става покровител на лекарите, а неговите мощи и до днес се пазят в едноименния руски параклис, намиращ се на Атонския полуостров.

Редактор: Георги Динев