Тайната история на американските презервативи от края на ХIX и началото на XX век, част 1

От 1873г.

Към днешна дата хората разполагат с изключитена свобода. Може би най-приятният неин аспект е, че човечеството може да се наслаждава на сексуалните си контакти, без да се притеснява от разпространението от венерически заболявания или непланирана бременност. Въпреки вековете, прекарани от знайни и незнайни изследователи, разработили и усъвършенствали на мерките за контрол на раждаемостта, хората все още трудно признават някои основни истини.

Може би това е така, защото историята на контрацептивите е доста разпиляна, а и неудобна тема. През цялата си история човечеството използва всякакви методи за предпазване от нежелана бременност – от водорасли до овчи черва (да, първите презервативи се правят именно от този материал). Истината е, че всичко, което те наистина искат, е да пробват да "минат между капките". В Съединените щати, едва в края на Втората световна война, презервативите най-накрая са възприети като посредници в постигането на удоволствие от секса. Те са създадени именно за това. Благодарение на "Чичо Сам" американските войски получават презервативи, за да се поддържат здрави, докато се наслаждават на настъплението си в чужбина, така да се каже.

До края на 40-те години на ХХ век, кондомите "надживяват" и действието на зловреден законов акт на Конгреса, който засилва социалните стигми и принуждава потребителите да търсят презервативите на черния пазар, превръщайки индустрията, обвързана с безопасния секс и производството на контрацептиви - в своеобразна златна мина.

Въпреки тази крачка напред, опаковките на кондомите неговата опаковка остава непрозрачна. Целта й е продуктът под нея да остане анонимен, а предназначението му да бъде обект на догадки.

Ако трябва да оценим написаното до тук, то логичен би бил въпросът: как презервативите извървяват пътя от контрабандна стока до федерално защитена необходимост, без никой да спомене и дума за секса?

Ранните хартиени опаковки на презервативите разчитат на неясен и екзотичен дизайн, използван за предаване на послание относно съдържанието.

Отговорът се крие в историята на средствата за контрол на раждаемостта, които съществуват още от Древен Египет, когато Народът на фараоните създава своите примитивни бариерни методи за защита и контрацептивни смеси (например супозиториите, изработени от естествени суровини като мед или водорасли). Сара Форбс, куратор в Музея на секса, обяснява, че през годините: "хората, създават презервативи от ленени тъкани, плавателни рибешки мехури и животински черва".

Постепенно се въвеждат нови и различни материали, които хората неизменно, се опитват да приложат за производството на презервативи. В началото на 18-ти век кланиците изхвърлят изобилие от остатъци от животински трупове. Някои месари се опитват да си докарат допълнителни приходи, разпространявайки първите широко продавани контрацептивни продукти. Тъй като животновъдството е много по-мащабно в Европа, повечето от тези "кожи", както ги наричат, се внасят от Англия или Франция. Много преди появата на Хапчето за контрол на раждаемостта, тези кондоми стават най-ефективната и достъпна форма на контрацепция.

Производството на презервативи набира още сила след 1839 г., когато методът за вулканизиране на каучука на компания "Goodyear" се развива. Именно така се появява латексът в САЩ. До 1870 г. презервативите стават достъпни и могат да се открият почти навсякъде – от доставчиците на лекарства, медиците, аптеките, супермаркетите и пощите. Днес може и да изглежда изненадващо, но контрацептивите открито се продават и разпространяват през по-голямата част от 19-ти век.

След това, през 1873 г. Конгресът на САЩ приема Закона Комсток ("Comstock Act"), който „парализира” за известно време развиващата се контрацептивна индустрия. Законовият акт прави нелегално изпращането по пощата на: "изделия от неморална природа, наркотици, лекарства или статии за предотвратяване на зачеването".

"Профилактика в кутийка" - в миналото терминът се използва приоритетно за презервативите и четките за зъби.

Джим Едмънсън, главен куратор в Центъра за медицинска история в Дитрик, обяснява, че законът е приет главно заради озлобената кампания на неговия радетел - Антъни Комсток. "Той е наивен филантроп, реформатор и религиозен човек", твърди Едмънсън. "Комсток се сражава в Гражданската война и е възмутен от сексуалната невъздържаност на войниците. Комсток смята, че презервативите и всички други форми на контрацепция съдействат на сексуалната фриволност."

Привидно създаден да предотвратява продажбата на нецензурна литература и порнография, законът Комсток ефективно обявява за незаконни контрацептивните средства в Съединените щати, а употребата им - за наказуемо престъпление, за което хората могат да бъдат лишени от свобода за 6 месеца. "Така че, определено имаме действащ национален закон, криминализиращ контрацепцията", казва Едмънсън. "Трудно е да се повярва, но е вярно", продължава той.

Кръстоносният поход на Комсток е насочен към комерсиализираната поквара, която струи от кварталите с червени фенери, еротичните играчки и продуктите за контрол на раждаемостта. Те са лесно достъпни в големи градове в щатите като Ню Йорк (от 60-те години на ХХ век). Опасявайки се от повсеместния разврат сред младите и необразовани американци, Комсток се стреми да реформира рекламите във вестниците и незаконния пощенски пазар, който подкрепя тенденцията.

Във времевия период преди търговските вериги и онлайн пазаруването, каталозите по пощата са единствената алтернатива за хората, чрез която те могат да се снабдят с кондоми. За съжаление, законът регулира "нецензурната" поща. Така той ефективно "затваря" някои вратички включвайки почти всеки еротичен продукт, който можете да си представите. Контрацептивите са едно от новите допълнения.

Според Центъра за медицинска история, кутийките на тези три презерватива съдържат намек за предназначението си.

Карол Куийн, сексолог и куратор на художествения музей "Good Vibrations’ Antique Vibrator Museum", е съгласна с мнението, че Комсток опустошава процъфтяващата индустрия по производството на презервативи. "Това, не само, че се случва в момент, когато хората не говорят открито за сексуалността, но и създават качествено ново ниво на правното и морално преследване", казва Куийн.

В резултат на това, презервативите преминават в "нелегалност". В книгата си "Устройства и желания" Андреа Тон отбелязва, че вместо да стопират производството: "доставчиците маскират продуктите си чрез творчески решения". Тон посочва, че въпреки правните въпроси: "Обявените реклами в медицинските раздели, ежедневниците и седмичниците демонстрират процъфтяващата търговия с контрацептиви в САЩ след 1873 г.

Въпреки, че Комсток преследва беззаконието както по отношение на производството, така и при разпространението на контрацептивни продукти, умните и предприемчиви американци осъзнават, че са в безопасност, ако съдът няма ясни доказателства, уличаващи ги в разпространение на средства за предотвратяване на нежелана бременност. Въпреки че начините за предаване на венерическите болести не са напълно разбрани, бактериологичната теория за появата на заболяванията започва да се вкоренява в научната общност. Така лансирането на тази медицинска употреба на продуктите за контрол на раждаемостта дава на индустрията добро покритие и оправдание. По темата за контрацептивите, рекламите вече разчитат на думи като "защита", "сигурност" и "безопасност" - фрази, които Андреа Тон нарича "правен евфемизъм".

Опаковките на тези кондоми от 30-те години на ХХ век ни разкриват каква е тенденцията в тогавашните сексуални фантазии.

През 20-те години на ХХ-ти век популяризирането на продажбите на презервативи е ограничено до лидерите в каучуковата промишленост. Малко по малко и по-дребните предприемачи се намесват в уравнението. След тях се подреждат и малките фирми, създали различни продуктови линии, които при нужда биха могли по-добре да се покрият от федералната прокуратура в края на 19 век.

Джулиъс Шмид управлява една от тези ранни компании за производство на контрацептиви. Докато работи във фирма за производство на колбаси в Ню Йорк, Шмид започва по-доходоносен бизнес, разпространяващ "кожи", произведени от излишните животински черва. Логично, полицията нахлува в дома му като акт на сплашване. Показната акция не убива инерцията му, все пак през 20-те години на ХХ век Шмид е един от най-големите производители на презервативи в САЩ. Въпреки процъфтяващия черен пазар, все още не е възможно презервативите да се рекламират открито, тъй като не обслужват никаква друга цел освен контрацептивната.

Едва след като Америка взема участие в Първата световна война през 1917 г., потенциалните опасности за здравето от незащитения секс стават очевидни. Американските военни знаят от много по-рано, че в армията има проблем. През 1905 г., в усилията си да се борят с често срещаните полово предавани инфекции (като гонорея и сифилис), Военноморските сили въвеждат първата система за медицинска профилактика, контролирана от лекари. Макар, че лечението обикновено се реализира след полов акт, резултатите от профилактичните мерки са впечатляващи. Така процедурата става стандартна за армията до 1909 година. Профилактиката е далеч по-предпочитана от медицинските прегледи, нещо повече – тя спасява много военнослужещи от съдебни обвинения, че са носители на венерически заболявания.

Профилактичният комплект "Dough Boy Boy" до 1910 г. е разпространен изключително сред американската армия. Той съдържа болезнен мехлем, прилаган след полов акт.

През следващите две години около 380 000 американски войници са диагностицирани с някаква форма на полово предавана инфекция. Лечението, в крайна сметка, струва на САЩ повече от 50 милиона долара. Джим Едмънсън обяснява, че по време на Първата световна война военнослужещите не получават презервативи. Вместо това им дават комплекта "Dough Boy Prophylactic Kit". Идеята им е проста. Тези, които: "излизат навън през уикендите и имат сексуален контакт, след това трябва да се "очистват" с антисептици и уретрални спринцовки". Този метод е определян от американците с популярния израз: "Да затворим вратата, след като конят е излязъл от плевнята". Българите също имаме подобен: "След дъжд – качулка".

Вижте втора част

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: