Тайната история на американските презервативи от края на ХIX и началото на XX век

От 1873г.

Към днешна дата хората разполагат с изключитена свобода. Може би най-приятният неин аспект е, че човечеството може да се наслаждава на сексуалните си контакти, без да се притеснява от разпространението от венерически заболявания или непланирана бременност. Въпреки вековете, прекарани от знайни и незнайни изследователи, разработили и усъвършенствали на мерките за контрол на раждаемостта, хората все още трудно признават някои основни истини.

Може би това е така, защото историята на контрацептивите е доста разпиляна, а и неудобна тема. През цялата си история човечеството използва всякакви методи за предпазване от нежелана бременност – от водорасли до овчи черва (да, първите презервативи се правят именно от този материал). Истината е, че всичко, което те наистина искат, е да пробват да "минат между капките". В Съединените щати, едва в края на Втората световна война, презервативите най-накрая са възприети като посредници в постигането на удоволствие от секса. Те са създадени именно за това. Благодарение на "Чичо Сам" американските войски получават презервативи, за да се поддържат здрави, докато се наслаждават на настъплението си в чужбина, така да се каже.

До края на 40-те години на ХХ век, кондомите "надживяват" и действието на зловреден законов акт на Конгреса, който засилва социалните стигми и принуждава потребителите да търсят презервативите на черния пазар, превръщайки индустрията, обвързана с безопасния секс и производството на контрацептиви - в своеобразна златна мина.

Въпреки тази крачка напред, опаковките на кондомите неговата опаковка остава непрозрачна. Целта й е продуктът под нея да остане анонимен, а предназначението му да бъде обект на догадки.

Ако трябва да оценим написаното до тук, то логичен би бил въпросът: как презервативите извървяват пътя от контрабандна стока до федерално защитена необходимост, без никой да спомене и дума за секса?

Отговорът се крие в историята на средствата за контрол на раждаемостта, които съществуват още от Древен Египет, когато Народът на фараоните създава своите примитивни бариерни методи за защита и контрацептивни смеси (например супозиториите, изработени от естествени суровини като мед или водорасли). Сара Форбс, куратор в Музея на секса, обяснява, че през годините: "хората, създават презервативи от ленени тъкани, плавателни рибешки мехури и животински черва".

Постепенно се въвеждат нови и различни материали, които хората неизменно, се опитват да приложат за производството на презервативи. В началото на 18-ти век кланиците изхвърлят изобилие от остатъци от животински трупове. Някои месари се опитват да си докарат допълнителни приходи, разпространявайки първите широко продавани контрацептивни продукти. Тъй като животновъдството е много по-мащабно в Европа, повечето от тези "кожи", както ги наричат, се внасят от Англия или Франция. Много преди появата на Хапчето за контрол на раждаемостта, тези кондоми стават най-ефективната и достъпна форма на контрацепция.

Производството на презервативи набира още сила след 1839 г., когато методът за вулканизиране на каучука на компания "Goodyear" се развива. Именно така се появява латексът в САЩ. До 1870 г. презервативите стават достъпни и могат да се открият почти навсякъде – от доставчиците на лекарства, медиците, аптеките, супермаркетите и пощите. Днес може и да изглежда изненадващо, но контрацептивите открито се продават и разпространяват през по-голямата част от 19-ти век.

След това, през 1873 г. Конгресът на САЩ приема Закона Комсток ("Comstock Act"), който „парализира” за известно време развиващата се контрацептивна индустрия. Законовият акт прави нелегално изпращането по пощата на: "изделия от неморална природа, наркотици, лекарства или статии за предотвратяване на зачеването".

Джим Едмънсън, главен куратор в Центъра за медицинска история в Дитрик, обяснява, че законът е приет главно заради озлобената кампания на неговия радетел - Антъни Комсток. "Той е наивен филантроп, реформатор и религиозен човек", твърди Едмънсън. "Комсток се сражава в Гражданската война и е възмутен от сексуалната невъздържаност на войниците. Комсток смята, че презервативите и всички други форми на контрацепция съдействат на сексуалната фриволност."

Привидно създаден да предотвратява продажбата на нецензурна литература и порнография, законът Комсток ефективно обявява за незаконни контрацептивните средства в Съединените щати, а употребата им - за наказуемо престъпление, за което хората могат да бъдат лишени от свобода за 6 месеца. "Така че, определено имаме действащ национален закон, криминализиращ контрацепцията", казва Едмънсън. "Трудно е да се повярва, но е вярно", продължава той.

Кръстоносният поход на Комсток е насочен към комерсиализираната поквара, която струи от кварталите с червени фенери, еротичните играчки и продуктите за контрол на раждаемостта. Те са лесно достъпни в големи градове в щатите като Ню Йорк (от 60-те години на ХХ век). Опасявайки се от повсеместния разврат сред младите и необразовани американци, Комсток се стреми да реформира рекламите във вестниците и незаконния пощенски пазар, който подкрепя тенденцията.

Във времевия период преди търговските вериги и онлайн пазаруването, каталозите по пощата са единствената алтернатива за хората, чрез която те могат да се снабдят с кондоми. За съжаление, законът регулира "нецензурната" поща. Така той ефективно "затваря" някои вратички включвайки почти всеки еротичен продукт, който можете да си представите. Контрацептивите са едно от новите допълнения.

Карол Куийн, сексолог и куратор на художествения музей "Good Vibrations’ Antique Vibrator Museum", е съгласна с мнението, че Комсток опустошава процъфтяващата индустрия по производството на презервативи. "Това, не само, че се случва в момент, когато хората не говорят открито за сексуалността, но и създават качествено ново ниво на правното и морално преследване", казва Куийн.

В резултат на това, презервативите преминават в "нелегалност". В книгата си "Устройства и желания" Андреа Тон отбелязва, че вместо да стопират производството: "доставчиците маскират продуктите си чрез творчески решения". Тон посочва, че въпреки правните въпроси: "Обявените реклами в медицинските раздели, ежедневниците и седмичниците демонстрират процъфтяващата търговия с контрацептиви в САЩ след 1873 г.

Въпреки, че Комсток преследва беззаконието както по отношение на производството, така и при разпространението на контрацептивни продукти, умните и предприемчиви американци осъзнават, че са в безопасност, ако съдът няма ясни доказателства, уличаващи ги в разпространение на средства за предотвратяване на нежелана бременност. Въпреки че начините за предаване на венерическите болести не са напълно разбрани, бактериологичната теория за появата на заболяванията започва да се вкоренява в научната общност. Така лансирането на тази медицинска употреба на продуктите за контрол на раждаемостта дава на индустрията добро покритие и оправдание. По темата за контрацептивите, рекламите вече разчитат на думи като "защита", "сигурност" и "безопасност" - фрази, които Андреа Тон нарича "правен евфемизъм".

През 20-те години на ХХ-ти век популяризирането на продажбите на презервативи е ограничено до лидерите в каучуковата промишленост. Малко по малко и по-дребните предприемачи се намесват в уравнението. След тях се подреждат и малките фирми, създали различни продуктови линии, които при нужда биха могли по-добре да се покрият от федералната прокуратура в края на 19 век.

Джулиъс Шмид управлява една от тези ранни компании за производство на контрацептиви. Докато работи във фирма за производство на колбаси в Ню Йорк, Шмид започва по-доходоносен бизнес, разпространяващ "кожи", произведени от излишните животински черва. Логично, полицията нахлува в дома му като акт на сплашване. Показната акция не убива инерцията му, все пак през 20-те години на ХХ век Шмид е един от най-големите производители на презервативи в САЩ. Въпреки процъфтяващия черен пазар, все още не е възможно презервативите да се рекламират открито, тъй като не обслужват никаква друга цел освен контрацептивната.

Едва след като Америка взема участие в Първата световна война през 1917 г., потенциалните опасности за здравето от незащитения секс стават очевидни. Американските военни знаят от много по-рано, че в армията има проблем. През 1905 г., в усилията си да се борят с често срещаните полово предавани инфекции (като гонорея и сифилис), Военноморските сили въвеждат първата система за медицинска профилактика, контролирана от лекари. Макар, че лечението обикновено се реализира след полов акт, резултатите от профилактичните мерки са впечатляващи. Така процедурата става стандартна за армията до 1909 година. Профилактиката е далеч по-предпочитана от медицинските прегледи, нещо повече – тя спасява много военнослужещи от съдебни обвинения, че са носители на венерически заболявания.  

През следващите две години около 380 000 американски войници са диагностицирани с някаква форма на полово предавана инфекция. Лечението, в крайна сметка, струва на САЩ повече от 50 милиона долара. Джим Едмънсън обяснява, че по време на Първата световна война военнослужещите не получават презервативи. Вместо това им дават комплекта "Dough Boy Prophylactic Kit". Идеята им е проста. Тези, които: "излизат навън през уикендите и имат сексуален контакт, след това трябва да се "очистват" с антисептици и уретрални спринцовки". Този метод е определян от американците с популярния израз: "Да затворим вратата, след като конят е излязъл от плевнята". Българите също имаме подобен: "След дъжд – качулка".

Тази половинчата програма за превенция се отразява ужасно на здравето на американските военни и, логично, довежда до масова епидемия от полово предавани инфекции. Сара Форбс твърди, че дневно около 18 000 войници докладват, че не са в състояние да изпълняват задълженията си заради Даровете на Венера.

Започвайки с профилактичните комплекти, който Форбс описва като "прехвален сапун, който е напълно неефективен", американската армия се заема да противодейства на тежките последици от сексуално предаваните инфекции. Бавно, но сигурно армията започва да се снабдява с презервативи. Разработват се и програми по здравно образование, които според Форбс, са предшествениците на въведените часове по сексуална култура в американските държавни училища.

Както Андреа Тоун отбелязва: "кризата с венерическите заболявания дава зелена светлина на американците, които малко по малко, прекласифицират секса като легитимен обект на научни и социални изследвания. Нещо повече, сексуалното поведение вече е считано за признак на обществено благоденствие". През 1918 г. Конгресът създава Отдел за борба с венерическите болести (като част от общественото здравеопазване на САЩ). Правителството отпуска повече от 4 милиона долара, предназначени за профилактика и лечение. През същата година е обявено и съдебното решение по знаковото дело Крейн-Чейс (Crane-Chase), легализиращо правото на лекарите да предписват медикаменти за контрол на раждаемостта. Този акт допълнително "разчиства" пътя за неограниченото разпространение на презервативи. След десетилетия на стигматизиране и тайна, това решение дава кратка "почивка" на сексуалните продукти. Въпреки това, Джим Едмънсън изтъква, че контрацептивната им употреба не е спомената. "Това е имплицитно, разбираемо и подразбиращо се, но все пак - не е открито обяснено", твърди Едмънсън.

САЩ са единствените участници, които не разпространяват презервативи за своите войници по време на Първата световна война. Американските военни научават за тях най-вече от своите съюзници. Едновременно с това, американските производители на кондоми, създават основа за една добре печеливша индустрия. Нещо повече, те започват да доставят презервативи и за европейските военнослужещи.

Разпространението на кондомите е непосредствено, въпреки че маркетингът им все още изисква известно "дешифриране" в съзнанието на хората. Както стана ясно в първата статия, терминът "профилактичен" първоначално се използва за продажбата на хигиенни продукти, обвързани със здравето (подобно на четките за зъби), но бързо започват да се ползва и за разпространението на презервативите в кутийки. Много производители "подсказват" на обществеността, че лекарите одобряват фрази като: "научно тествани с модерно оборудване за вашата защита" или "препоръчително аптечно разпространение". Опаковките на презервативите от средата на ХХ век, които са част от колекцията на "Kinsey Institute", включват "кодирани" етикети като "перфектно хигиенизирани каучукови продукти" или "продукти от натурален латекс, продавани само за профилактика на болести."

Въпреки че този клиничен езиков стил "поставя" кондомите в далечния край от спектъра на сексуалното удоволствие, опаковката на продуктите намеква за секса по други начини. "Интересно за историята е, че рекламите на всеки продукт, който се ползва за сексуални цели, разчитат на завоалиран език, "принуждаващ" хората да помислят за истинската му функция, без тя да е съобщена", обяснява Каръл Куийн.

Сара Форбс описва ранните кондоми като богато украсени продукти, намеквайки за своеобразно декадентство, както и за: "мъжественост, сила и издръжливост". Много компании подчертават мъжествеността, слагайки на продуктите си крещящи имена като "Spartans", "Buffalos", "Stags", "Pirates", "Trojans", "Romeos" или "Knights". Други марки пък предизвикват размисли за екзотичния Далечен Изток, за харемите и танцьорките, а тези представи автоматично задействат сексуалния контекст у силния пол.

В края на краищата, през 1937 г. Американската администрация по храните и лекарствата въвежда утвърдени национални стандарти за тестването на качеството на презервативите, за да се бори с венерическите заболявания. Този акт допълнително легитимира индустрията в САЩ. Това означава, че по-големите компании, разполагащи с повече ресурси за тестове за контрол на качеството, биха могли да успяват там, където малките предприятия "удрят накамък". Гиганти като "Джулиъс Шмид", които създават марките презервативи "Ramses", "Sheiks" и "Youngs Rubber" (последните по-късно започват да произвеждат съвременните "Trojans", които към днешна дата, доминират на пазара в САЩ).

Когато САЩ взема участие във Втората световна война, американските войници вече са много по-добре подготвени за борбата с венерическите заболявания. Военните спират да наблягат единствено на превенцията чрез въздържание и на лечението на заболелите. Те включват презервативите в одобрения списък на средствата за профилактика. Войските биха могли и да си закупуват комплекти от три презервативи за десет цента в т.нар. станции за профилактика ("pro stations"), към които има денонощен достъп. Военните, също така, създават агресивна рекламна кампания за насърчаването на безопасния секс чрез превенция, съчетаваща образите на красиви жени с не дотолкова секси ефектите на венерическите заболявания.

Катрин Джонсън-Рьоер, уредник в Института Кинси, пише за нормализирането на ситуацията с презервативите в своя военен пътеводител за Брюксел, създаден по време на Втората световна война. В допълнение към известните атракции, църквите и танцовите зали, в брошурата е включена и страница, озаглавена като "Pro Stations". Тя добавя и списък с адресите на седем различни профилактични станции около Брюксел. Този вид ратифицирано разпространение на презервативите, в крайна сметка, дава на американските предприятия такъв тласък, че производството на презервативи се удвоява между 1939 и 1946 година.

Въпреки че търговията с кондоми е легитимирана и регулирана от правителството на САЩ, табуто, което съпровожда презервативите, не е съвсем изчезнало. Всъщност, презервативите все още са толкова стигматизирани, че дори фармацевтите се притесняват да ги покажат открито. Сара Форбс казва, че един от любимите й артефакти от този период е дървеният шкаф, предназначен за съхранението на презервативите. Той е направен със скромен дизайн, за да се предпазват жените и децата от "скандалните" кутии с контрацептивите, които съдържа. Когато вратите му са затворени, всичко, което е наистина видимо, е етикетът с надпис "Джулиъс Шмид".

Разпространението на автоматите за продажба на презервативи през 50-те години на ХХ век помага на продуктите да се превърнат в разпознаваема част от американския потребителски пейзаж. Освен това, най-накрая темата за кондомите се обсъжда по-открито и с хумор. Въпреки това, към днешна дата хората все още имат трудности в това как да разговарят открито за естеството на презервативите. Макар разговорите да са се променили, ние все още сме склонни да цензурираме дискусиите си относно мерките за контрол на раждаемостта. Например, вместо да казваме "профилактика", използваме фразата "превантивна грижа".

Сара Форбс твърди, че макар употребата на кондомите като средство за контрацепция да не прави впечатление на повечето хора, определен процент от тях са склонни да оспорват приложението им, тъй като то убива спонтанността и усещанията по време на секс при силния пол.

"Само преди няколко години рекламите на презервативи "Trojan" можеха да се излъчват по телевизията само през определени часове на нощта и то по определени канали", припомня "Forbes".

"Както телевизия "CBS", така и "Fox" отказват да пускат рекламите, просто защото те не са съсредоточени върху ролята на презервативите в превенцията на заболяванията", както обяснява Фокс в писмо до компания "Trojan", а този тон ни връща обратно към 1918 г., кагато: "Рекламата на контрацептивите трябва да подчертава употребата, свързана със здравето, а не предотвратяването на непланираната бременност".

Историята май се повтаря, нали?

Статията е част от историята на:

• История на презервативите