Лечебното кръвопускане съществува и днес, въпреки вредите върху човешкото здраве, нанасяни през вековете

От 2010г.

Странно или не, факт е, че във вадата на чешмата край най-голямата джамия в Индия, тече вода, примесена с кръв. Тази необикновени картини от снимките по-долу не са част от кадрите на поредния касов трилър. Това е забравената (опасна) медицинска процедура от 16 век, наричана кръвопускане. Идния не само е съхранява тази съмнителна медицинска традиция, тя се практикува всекидневно край джамията в Делхи, и то в първото десетилетие на 21 век.

И така, видимо е, че лечителите обвиват ръцете и краката на пациентите с ремъци, наподобяващи турникети, за да се контролира кървенето. След това се използват ножчета за бръснене за направата малки разрези по ръцете и краката, а кръвта се просмуква в бетонната вада, обагрена в червено от ежедневната процедура.

Кървящите пациенти изглеждат доста щастливи, при все шокиращата гледка по-горе. В края на краищата, те са платили за процедурата. Вярващите идват, за да бъдат излекувани от всичко - от артрит до рак. Но защо? Как кръвопускането, заклеймено от много лекари като нагло шарлатанство, не само че не е избледняло като практика, но и се практикува в Делхи през 21 век?

Практиката, изглежда, има доста неоспорима логика.

Мухамад Гаяс ръководи своя бизнес по кръвопускане в градинката на джамията „Jama Masjid” в Делхи. Той твърди, че заболяванията и болката са следствие на т.нар. „злотворна кръв”. Това вярване почива на почти същите основи като лечебното кървене, прилагано от времето на Хипократ. В периода, когато практикува Бащата на медицината, на почит е теорията отпреди 2000 години, че кръвопускането подпомага баланса на четирите вида хумори в човешкото - кръв, черна жлъчка, жълта жлъчка и храчки. Най-малкият дисбаланс на тези течности според древногръцките медици е "виновен" за всички видове заболявания.
Нещо повече, кървавата практика е считана за медицинска парадигма, прилагана в продължение на най-малко 3 000 години и от древните египтяни. Тя се запазва като мания и сред много западни лекари до средата на 19 век. Кръвопускането е препоръчителна терапия при пневмония според старинен медицински учебник от 1942 г.

Отразява ли се добре кръвопускането на организма?

Макар практиката да има много скептици, в някои случаи, може да бъде полезна за пациентите с определени специфични кръвни аномалии. Лекарите все още прилагат кръвопускане, например, в случаите на полицитемия (заболяване, при което се наблюдава неестествено високо ниво на броя на червените кръвни клетки) и при наследствено състояние, наречено хемохроматоза, което се характеризира с твърде високи показатели на желязо в кръвта.

Съвременно проучване изследва евентуалните съдови ползи при прилагането на практиката при някои пациенти с диабет с високи нива на желязо (но проучването съвсем не може да се приеме като утвърден метод на лечение на заболяването). Друго малко проучване, направено от „BMC Medicine”, се радва на широко медийно отразяване през 2012 г. То описва как 33 души всекидневно (в продължение на 6 седмици) даряват около една пинта кръв. Изследователите твърдят, че съотношението на холестерол, а и кръвното налягане на участниците се подобрява в пъти в сравнение с кръвните проби на пациентите, които не са дарявали от животворната червена течност при изследването. Според лекарите това подобрение се дължи на намаляването на нивото на желязото.

Въпреки това, замисълът на проучването не изключва действието и на ефекта плацебо, който със сигурност допринася за популяризирането на лечебното кръвопускане в миналото. Нещо повече, други съвременни проучвания доказват, че твърде ниското ниво на желязото в кръвта се отразява зле на здравето на сърдечно съдовата система, така че, потенциалната полза от процедурата е под въпрос.

В същото време, рязкото намаляване на кръвоснабдяването на тялото може да бъде много рисковано. Рискът от загуба на твърде много кръв, водещ до опасен спад на кръвното налягане (и дори - до сърдечен арест) не е единствената вреда, която може да се отрази на здравето. Хората, със слаб имунитет (или тези с хронични заболявания), имат шанс да развият инфекция на местата, които са разрезите, направени при кръвопускане. Може и да се прояви анемия, да не говорим, че в повечето случаи, процедурата не лекува заболяването, от което се оплаква пациентът.

Въпреки казаното по-горе, факт е, че медицинското кръвопускане е изключително популярна практика до 1800 година. До края на първото десетилетие на 19 век медицинското общество, все пак, започва постепенно да оспорва полезността на манипулацията. За съжаление, процесът е муден и бавен. Например, изтъкнатият лекар Бенджамин Ръш (американецът, подписал Декларацията за независимостта на САЩ) до такава степен подкрепя прилагането на лечебното кръвопускане, че препоръчва почти цялостното обезкървяване на свои пациенти, поразени от епидемията от жълта треска през 1793 г. във Филаделфия.

Ръш препоръча да се отстраняването на около 80% от обема на кръвта на заболелите (за щастие, статистиката не е съхранила данни за жертви на лекаря). Авторът на неговата биография – Робърт Норт твърди, че медикът е до толкова запленен от процедурата, че по време на пикът в заболеваемостта от жълта треска: "в предния двор се разля толкова много кръв, че мястото стана неприятно на вид и се чуваше постоянното бръмчене на мухи".

След този период хулителите на кръвопускането нарастват. Пиер Луи – Бащата на медицинската статистика, започва да убеждава лекарите да разчитат повече на статистическите доказателства, а не анекдотичните новини за „изцелението” на пациенти, на които е приложено обезкървяване. Особено впечатляващ анализ на Луи показва, че кръвопусканията по никакъв начин не помага на жертвите на тежката епидемия от пневмония в Европа. За щастие, въпреки горчивите спорове между лекарите през 50-те години на 20 век, практиката изчезва почти изцяло.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на кръвопускането