Начало История на медицината Средновековно медицинско обучение в Европа, част 3

Средновековно медицинско обучение в Европа, част 3

От 1505г.

Средновековно медицинско обучение в Европа, част 3 - изображение

Няма много документи, които да разказват или описват как се издържат финансово средновековните университети. Основният източник на доходи за преподавателите са таксите. Те се изплащат от студентите за всеки курс, който са посещавали. В Монпелие магистрите (това са новозавършилите медици, задължени да преподават на студенти за 5 години, преди да започнат лекарската си практика) получават цялата такса, определена за курса. Но когато бъдещите медици са обучавани от лекари, които могат да практикуват само в провинцията (т.е тяхната степен е подобна на днешната бакалавърска), студентските такси се разпределят между преподавателите и университета.

В италианските общински университети, в допълнение към вноските за обучение на студентите, се изплаща и стипендия, дарявана от конкретния град. Първите данни, съхранили информация за изплатени преподавателски заплати в Болоня, датират от средата на 14 век. Странно или не, техните доходи са по-малки от тези на лекторите по право, но принципно - те са по-високи от тези във факултет по изкуствата. Таксата за лекарските лекции е по-ниска, отколкото за тези по граматика. Фактът е считан за справедлив, тъй като студентите по медицина са смятани за по-малко нуждаещи се от индивидуално внимание.

Следователно, през Средновековието медицинските лектори вероятно са принудени да събират таксите си от по-големи класове. Историците се двоумят по въпроса какъв е делът на приходите, получени от преподаването и практиката им. Причината е проста – няма запазени документи. Освен това, много от професорите имат „странични” доходи от настаняването на студенти на квартира в домовете си или от индивидуалните лекции, които са готови да преподават. Въпреки че медицинската практика би могла да се окаже и доста доходоносна, както сочат „Кентърбърийските разкази” на Чосър в пасажа, с който започна първата част от тази статия, на вниманието ни изпъква един показателен факт. В повечето университети от 14 век престижът на медицинската професия се крепи най-вече на реномето на факултета, където е преподавана науката. Доказателство за това твърдение е Париж.  Медицинският факултет в Града на любовта не получава собствена автономна сграда до 1505 г. Допреди това, медицинските парижките медицински лекции са преподавани в различни църкви, включително и в катедралата Нотр Дам. Престиж, а?

Да се насочим към методите на преподаване. Нека не се лъжем - учебният план на няколкото медицински училища не само, че е сходен, но и еволюира твърде бавно (нека не ги съдим строго, проследяваме периода на Средновековието, не на Ренесанса). И така, основната тенденция в тази монотонна еволюция е постепенното включване на арабските медицински текстове към ядрото, съставено по това време най-вече от Галеновите и Хипократовите трудове. Тази тенденция в известна степен вдъхва живот на тогавашната терапевтика. Първоначално, крайъгълни камъни в нея са Диоскоридовата „Materia Medica” (все пак Диоскорид е съвременник на Гален през 2 век) и антидотариума на Николай Салернски (от 12 век). От арабските автори, онези, които са считани от средновековните европейци за най-изявени, са Разес, практикувал през 10-ти век и, разбира се, Авицена, който състава ценните си творби през 11 век.
Европейските студенти по медицината, живели през Тъмните векове, учат лекциите си на латински. На мъртвия език са съставени дори средновековните арабски преводи, които от своя страна, са преведени от гръцки или арабски оригинални първоизточници. Много от древните книги да предадени на оригиналните езици от Константин от Картаген през 11 век.

Средновековните медицински лекции са доста любопитни. Състоят се от детайлни (и подредени фраза по фраза) интерпретации на различни медицински специалисти, както и от коментарите им, съставени от други древни писатели. Например, в Париж студентите започват обучението си с 20 лекции на Хунайн ибн Исхак (наричан от европейците Йоанитий или ибн Хунайн - 809-873). Изследванията на  арабския преводач, лекар и философ разглеждат елементите, сезоните, храните, причините за  треска и др. Петдесет лекции пък са посветени на афоризмите на Хипократ, 26 на прогностиката му и 38-те режима да третиране на острите заболявания. По една лекция седмично в продължение на около година се посвещава на трактати за урината или пулса.

Макар че през 14-ти век има доста голям брой учебни текстове, преподавателите отделят доста време на преговора. В някои училища през последната година на студентите не се преподават нови материали. Лекциите са допълвани с ротационно изучаване на отговори на често задавани въпроси по реда на катехизма. Сколастичният подход към знанието не позволява да се поставят под въпрос достоверните източници. Заключителните изпити са по няколко дни, а в някои институции - повече от седмица. Няма информация каква е честотата на неиздържалите препитването студенти. Въпреки това в Париж изпитваните студенти трябва да се закълнат, че няма да навредят на техните проверяващи в случай, че не са успели да положат изпита си успешно.

Нека се разровим в медицинските библиотечни ресурси във времето, когато всички книги се копират на ръка. Повече се знае за ситуацията в Париж, която вероятно, е и най-благоприятната. Най-важните томове (около 300) на библиотеката на новосъздадения университет са подарък от Ричард де Фурнивал (1201-1260). Той прави подробен каталог, озаглавен "Библиономия", чийто медицински сектор съдържа над 125 заглавия на 36 автори, разпределени в до 30 тома. Дали той ги притежава е несигурно. В каталог от 1338 г. пък фигурират 60 медицински заглавия, в който е посочено, че пет липсват. През 14-и век университетската библиотека се развива главно чрез завещанията на богати изявени хора или посредством дарения от страна на факултета. С оглед на стойността на книгите, това е още едно доказателство за относителното благоденствие на медицинските професори.

Вторият важен ресурс - Кралската библиотека, е създаден в Париж през 14 век, особено под патронажа на крал Шарл V, който управлява от 1364 до 1380 година. За цялото му управление към медицинските книги в нея са добавени още 48 ръкописа. Според каталог от 1424 г. този брой е нараства до 61, от които 12, са посветени на хирургията. Тази библиотека е на разположение и на факултета и студентите по медицина.

Вижте част 4

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.medievalists.net/2008/10/the-shift-of-medical-education-into-the-universities/

снимка: desmog.uk

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Компании и организацииЛайфстайлИсторияОбразованиеНовиниСпорт и туризъмНормативни актове