Суеверия за болестите и лечението им по българските земи

Българският народ има богат набор от вярвания, предписания, ритуали и суеверия, свързани с всички сфери на човешкия живот. Болестите, тяхното предотвратяване и лекуване са неизменно застъпени и присъстват в народната култура и фолклора.

Суеверията и вярванията винаги са били неизменна част от нашия светоглед и манталитет, дори и днес, когато се смята, че отдавна би трябвало да се доверяваме само на науката и технологиите. Така са смятали и през Възраждането и в годините след Освобождението, когато в България навлизат новостите и учените от Запад, носещи достиженията на медицината за онези години. Тогавашната българска медицинска общност изразява своята силна нетърпимост към гадателството, знахарството, баенето и изобщо към народните лечения. Но трудно се изкоренява нещо, което е поддържало душата и подредеността на света ти векове наред, а дали и трябва.

Болестта като атака от свръхестественото

Като част от традиционната култура народната медицина в същността си е мито-ритуална. Обобщено може да се представи по следния начин: възниква ситуация на нарушаване на целостта на тялото и целта е тя да се възстанови чрез човека, призван за това, или чрез съответните атрибути, които могат да бъдат природни, ритуални или други.

Представата на хората за появата на болестите е, че те са изпратени от магьосник, свръхестествено същество или дух. Това се смята за нашествие на силите на хаоса в човешкия социо-културен ред. Поради тази причина болестта се възприема като настъпила криза в социума, която се разрешава чрез културен отговор, в случая ритуал. Често болестта се представя като невидимо същество, което може да приеме формата на птица, животно или лоша жена. Придобива и човешки качества - яде, говори, пие, позволява да бъде умилостивена и подкупена, но и се сърди. Например шарката добива образа на Баба Шарка. В някои български региони през нощта вътрешните и външни врати се оставят леко отворени, а в стаите на дадени места се поставят мед, сладки, кравайчета или пилешко месо, за да се почерпи Баба Шарка и да пощади децата в съответната къща или поне по-леко да мине болестта.

Настроенията срещу народното лечителство след Освобождението

Освобождението на България от османско робство и постепенното организиране на съвременна медицинска помощ, която се е осигурявала от школувани лекари, завършили в чужбина, е създавало и предпоставки за реална борба с многобройните прояви на суеверни отживелици в лечението на болните. Този процес обаче дълги години се развива бавно поради липса на достатъчно лекари и медицински персонал, муден строеж на болници, недостатъчна и непълна организация на лечебната мрежа.

Това състояние на лечебната мрежа създава и най-благоприятни условия за процъфтяване на народното лечителство и на знахарството, за съществуване на множество изнудвачи на доверието и населението. Положението, което ни описват някои доброволни наблюдатели, живели в периода след Освобождението, е наистина тежко за широките слоеве на населението. В неговото съзнание съжителстват остатъците от миналото под формата на суеверия и по-специално за произхода на лечението на болестите, както и твърде голямо доверие  в похватите и възможностите на самозваните лечители. Едновременно с това липсват достатъчно представители на научната медицина, които да се намесват и да изобличават машинациите на тези самозвани лечители.

Пример за подобно тълкуване за произхода на заболяванията като следствие на магически влияния и причини, коренящи се в суеверните схващания на българския народ, е направено от Т. Петров. Той е направил "Изложение за санитарното и икономическо състояние на Орханийска околия (1902 и 1903 година)". То е публикувано в "Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина", издаден през 1905 година от Министерството на народното просвещение.

Според Петров една група причини, описани от него, са чисто суеверие или липса на познания по анатомия, от някои запазени неправилни древни учения. Като пример Петров посочва т.нар. "нагазване" – заболяване, придобито от ходене по места, обитавани от зли духове и самодиви; "зли води" – натрупване на болестотворни води в тялото – суеверие, напомнящо древното медицинско схващане за основните видове течности, циркулиращи в организма; „падане на кръв в сърцето” – вярване, че в сърцето може да настъпят определени промени под въздействие на външни причини и физическо насилие; "засип" – всички заболявания при децата, причиняващи затруднено дишане, които според вярването се появяват периодично при новолуние.

Примери за български суеверия и вярвания, свързани със здравето

Всеки е чувал за поне едно от следните суеверия и вярвания: 

• Всеки от нас е чувал възрастен човек да "предсказва", че времето ще се развали, щом го болят ставите. Много популярно твърдение, което за разлика от други народни суеверия и поверия има своето научно потвърждение.
• В българската култура и фолклор в много редки случаи се позволява голота. Такива са, когато се прави за здраве или благополучие. Нашите прапрабаби и прапрадядовци вярвали, че събличайки своите дрехи, човек напуска добре познатия свят и преминава в друг, който е обитаван от вълшебни същества. В миналото за здраве хората правели т.нар. провиране през дреха. В Битолско не подлагали на съмнение лековитата сила на самодивските води и на водите от левообръщани воденици. Ако болен се съблече гол, седне на воденичния камък и се обърне 3 пъти, той ще оздравее. Задължително условие е да облече след това чисти и нови дрехи и да остави пари, конец от облеклото си или хляб.
• В немалко райони на България се спазвало т.нар. обредно заораване на селището. То се правело, когато хората се заселвали на друго място или наведнъж са им се стоварили болести и неприятности. Имало строги изисквания какво да е ралото (дървото, от което е направено, да е с два клона още от корена), желязото за палешника (да е събирано от 9 околии и да е изковано от голи ковачи по тъмно), воловете (да са близнаци), орачите (също да са близнаци, да орат голи и никой да не ги вижда като го правят).
• В Разложко се смята, че гол ковач трябва да изкове за една нощ в пълно мълчание "оруже" - гердан, който се дава на болен, който нито оздравява, нито умира, линеещ.

• Емблематичен пример за суеверие е вярването, че по Еньовден и Гергьовден човек трябва да се отъркаля в сутрешната роса, за да бъде здрав или за да оздравее, защото тя се счита за лековита.
• Българският народ вярвал, че причина за възникването на нелечимо заболяване, което най-често завършва със смърт, е зазиждането на човешка сянка в нови сгради, църкви, мостове. Това обикновено се отнася за сянката на жена, най-често съпругата на главния майстор. В някои народни песни се говори за зазиждане на жив човек, а не на сянка, което е по-древен суеверен обичай, заменен по-късно със зазиждане само с части на труп, а след това на сянката. Влагането на сянката почива на мита, че с човешки жертви (сянката олицетворява душата на човека) умилостивяват духовете, обитаващи мястото, където се строи. Доказателство за популярността на това суеверие е поемата на П.Р. Славейков "Изворът на белоногата".

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина