Схващания за ролята на превенцията в борбата срещу дифтерията от 1907г.

От 1907г.

Откриването на антитоксин срещу дифтерията в последните десетилетия на 19-ти век значително намалило "самочувствието" на коварната болест, както и броя на смъртните случаи, които причинявала тя. Овладяването на положението донякъде поуспокоило и пациенти, и лекари и позволило на специалистите да фокусират вниманието си не само върху методите за лечение, но и върху тези, свързани с превенция и профилактика.

Още през 1907г. Емил фон Беринг изложил в писмен вид тезата си, че ако под някаква форма дифтерийният токсин бъде съчетан с антитоксин (в определени пропорции), това би могло да създаде безопасен и траен имунитет срещу болестта. Било необходимо обаче въпросната комбинация да е внимателно балансирана с цел предизвикване на съответната реакция от страна на имунната система и в същото време - това не трябвало да води до болестно състояние.

През 1913г. един унгарски педиатър на име Бела Шик също започнал да се занимава с въпросите, касаещи съпротивителните сили на организма в борбата срещу въпросната инфекция. Шик разработил тест, който показвал дали човек е изградил някакъв имунитет срещу дифтерия, след като е бил изложен на бактерията C. Diphtheriae. Тестът на унгареца се основавал на вече съществуващите разбирания за заболяванията и имунната система. Ученият предположил, че ако на човек се инжектира подкожно малко количество от дифтерийния токсин, това щяло да доведе до почервеняване и леко подуване на мястото. Тази т. нар. положителен отговор на имунната система означавал, че пациентът не е имал предишни "сблъсъци" с болестта. Липсата на червенина показвало, че индивидът вероятно някога е бил изложен на действието на дифтерийната бактерия и дори е успял да изгради имунитет срещу нея. Когато през 1923-та година Шик напуснал родината си и емигрирал в Ню Йорк, за нула време въвел широката употреба на своя тест в града на Голямата ябълка.

В крайна сметка през 1914-та американският биолог Уилям Х. Парк (1863-1939) бил този, който, след поредица от наблюдения и експерименти, успял да синтезира точната комбинация от дифтериен токсин и антитоксин, чиито микс щял да се използва за имунизации до откриването на дифтерийния токсоид няколко години по-късно.

Статията е част от историята на:

• История на ваксините