Талмудическа хигиена и профилактика в историята на еврейската медицина

Основният принос на Талмуда в историята на еврейската медицина се крие не толкова в лечението на самите заболявания, а по-скоро в търсенето на начин за предотвратяването на разпространението на болестите и грижите за здравето на общността. Хигиенните мерки се радвали на подкрепа от практическа, религиозна, етична гледна точка. Неслучайно неколкократно се повтаря принципът, че "телесната чистота води до духовна чистота" (Av. Zar 20б ; TJ, Shab 01:03, 3б).

Хигиенните наредби се прилагат като строго препоръчителни правила, за да се гарантира доброто функциониране на важни за еврейското общество фактори като градоустройство, климатични условия, живот в социалната общност и семействата.

Споменава се за древен дезинфектант, състоящ се от седем съставки, използвани за почистване на заразени дрехи ( Zev. 95А ), а наличието на лекар и помещение за бани, били задължителни за всеки град. Облеклото на евреите трябвало да бъде сменяно преди всяко хранене.
Мар Самуел заявява, че болестите могат да се пренасят от кервани от едно място до друго (21б Ta'an).

На снимката е Митрополит Атанасий Йешуе Самуел (1909-1995), по-известен като Мар Самуел. Той е митрополит и архиепископ на сирийската православна църква на Антиохия, както и централна фигура в откриването на свитъците от Мъртво море. През 1947 г., докато е митрополит в Йерусалим на сирийската православна църква в Антиохия, Мар Самуел получава новината, че са открити древни текстове. След разглеждането им духовникът се убеждава във възрастта и автентичността им и ги закупува.

Членовете на семейство, в което имало заболял трябвало да спазва строги правила и да изолира болния. Копаенето на кладенци в близост до гробищата или сметища било забранено (Tosef. , BB 01:10), а също така непокрита вода не се пиела, поради страх от змийска отрова (Av. Zar. 30а). Храните се сервирали свежи и в чисти съдове. Целувките по устните не били препоръчителни, приемливи били единствено тези по горната част на ръката.

Това било правило, за да се предотврати евентуално заразяване. По време на епидемии населението се съветвало да избягва струпванията на много хора в тесните улички, поради повишена опасност от заразяване. Именно при подобно заразяване (по време на черната смърт) се наблюдава масовата агресия, изразена чрез еврейските гонения през 1348 година.

За осъществяването на добра грижа за тялото, Талмудът, датиращ от около 500 година препоръчва физическите упражнения, масажите, излагане на тялото на слънчева светлина, но преди всичко поддържането на висока степен на чистота. Мар Самуел съветва: "Измиването на ръцете и краката през нощта е по-ефективно от всяка мярка за защита в света" (Shab. 108б). Талмудът също се занимава и със здравето на бъдещите поколения, забранявайки бракове с епилептици или умствено изостанали (Yev. 64б; 112б).

Талмудическата еврейска патология имала много малко влияние върху средновековната медицина, дори и сред изключителни лекари като Маймонид и Исак, при които познанието на тази философия било огромно. Медицинските познания, въведени от Гален били толкова утвърдени сред обществото, че всички други лечебни теории и практики били считани за баналности и дори ерес.

Някои учени заклеймяват талмудическата философия, наричайки я мимолетна, а средствата й нееднакво ефективни за всички страни. Независимо от това законите и подзаконовите актове, касаещи талмудическата хигиена в древноеврейската медицина се проявяват и в светлината на съвременното познание, което ги прави общовалидни.