Уилям Хинтън и ролята му в борбата срещу сифилиса

От 1833г.

Уилям Хинтън бил първият чернокож професор в Медицинското училище на Харвард, където в продължение на почти три десетилетия преподавал превантивна медицина и хигиена, а по-късно - и бактериология и имунология. Той се сдобил с международна репутация заради изследванията си върху сифилиса и разработката на ефикасни тестове за установяване и лечение на това и други полово предавани заболявания. Американският специалист изиграл важна роля в създаването на две широко използвани в медицинската практика диагностични процедури за сифилис – т. нар. тест на Хинтън и на теста Дейвис-Хинтън.

"Щипка" биография

Хинтън бил роден през декември 1883 година, в Чикаго, Илинойс, но израснал в Канзас, ставайки най-младият ученик завършил гимназията в Канзас сити. Впоследствие, амбициозният мъж бил приет в университета в Канзас, покривайки тамошния тригодишен курс на обучение само за две години. Последвало обучение и в университета в Харвард, която образователна институция младежът завършил като бакалавър през 1905-та. След дипломирането си там, Уилям прекарал известно време, трудейки се в адвокатска кантора, но твърде бързо разбрал, че правото определено не е неговото поприще и решил рязко да смени посоката на професионалното си развитие. В периода между 1905-та и 1906-та специалистът учил в университета Уолдо в Тенеси, а между 1906-та до 1909-та – в щатското училище в Лангстън, Оклахома. В крайна сметка, през 1909-та Хинтън бил приет в медицинското училище на Харвард. Приключвайки обучението си отново в по-кратък срок от предвиденото, през 1912-та експертът получил медицинската си диплома.

В действие

Първата работа на Хинтън в ролята му на медицинско лице била в лабораторията "Васерман" в медицинското училище в Харвард, където извършвал основно серологични проучвания. До 1915-та Уилям бил назначен за директор на лабораторията, която по същото време била официална институция на Държавния департамент по обществено здраве в Масачузетс. Година по-късно, медикът оглавил и лабораторното отделение на Бостънския диспансер. Към разглеждания период едно от големите му постижения било създаването на специална програма за обучението на жени като лаборанти – професия, по която по това време не била достъпна за представителките на нежния пол.

От началото на кариерата си до самото си пенсиониране научният интерес на американеца бил насочен към сифилиса и към разнообразните лабораторни методи, използвани във връзка с неговото установяване и третиране. През 1927-ма Хинтън разработил тест за диагностициране на въпросната венерическа болест, който по-късно станал известен като тест на Хинтън. Методът бил по-лесен за употреба, по-евтин и значително по-точен от по-рано използваните тестове, затова бързо бил адаптиран и превърнат в стандартна процедура. По-късно, Уилям, съвместно с колегата си д-р Дж. Дейвис, разработил още един тест, който заслужено бил наречен на двамата учени. През 1923-та Хинтън започнал да преподава превантивна медицина и хигиена в медицинското училище в Харвард, първоначално - в ролята си на асистент-лектор. Продуктивната и успешна преподавателска дейност на американеца продължила цели 27 години. По време на професионалния си път специалистът написал една книга – "Сифилисът и лечението му", публикувана през 1936-та. В началото творбата не била оценена от медицинската гилдия отвъд Океана, но по-късно авторът й бил реабилитиран с редица положителни оценки.

През 1940-та американският експерт загубил единия си крак в автомобилна катастрофа. Това обаче не му попречило да преподава. Всъщност, през 1949-та той заел длъжността клиничен професор по бактериология и имунология в медицинското училище в Харвард. Така, Хинтън се превърнал в първия чернокож професор на институцията. През 1950-та той се пенсионирал, но продължил да преподава без да получава заплата за дейността си. През 1953-та интелигентният мъж напуснал и лабораторията "Васерман". Той починал на 75-годишна възраст, през август 1959-та.

Статията е част от историята на:

• История на сифилиса