Начало История на медицината Употреба на клетъчните култури през 50-те години на 20 век за производството на ваксини

Употреба на клетъчните култури през 50-те години на 20 век за производството на ваксини

От 1950г.

Употреба на клетъчните култури през 50-те години на 20 век за производството на ваксини - изображение

До края на 1945 г. вирусолозите осъзнали, че атенюираните (отслабени) ваксини можели свободно да се произвеждат по доста изобретателен начин. Опасните болестотворни агенти се "присаждали" в определени клетъчни култури и се отглеждали в подходящи лабораторни животински гостоприемници. Чрез този метод било постигнато немислимото – получени били нови субстанции с живи патогени, чието действие не само че не увреждало здравето на пациентите, а напротив – правило ги невъзприемчиви към определени болести.

Именно по този начин изследователката Хилари Копровски и екипът й (през 1952 и 1958 година) създали ваксините за перорална употреба срещу бяс и полиомиелит. И двете средства за профилактика на тези опасни заболявания били получени чрез култивирането на патогени в пилешки и миши ембрионални клетки. Въпреки това, този метод за добиване на ваксина се оказал неособено ефективен при работата с миши клетки, тъй като гризачите не осигурявали на учените стерилна среда.

Истинската революция в медицинските среди била направена, когато станало ясно, че клетките могат да бъдат култивирани в ин-витро среда. Така те можели да се използват като субстрати за вирусния растеж. Учените Ендърс, Уелър и Робинс демонстрирали, че много вируси биха могли да бъдат отглеждани в клетъчни култури (включително тези на полиомиелит и морбили), а методът им бил приет радушно от производителите на ваксини.

Благодарение на иновацията, пероралната ваксина срещу полиомиелит на Алберт Сабин, както и тези срещу морбили, рубеола, паротит и варицела вече можели да се разработват успешно чрез селекция от клетъчни култури в ин-витро среда.

И така, нека обобщим събитията – през 1949 г. Джон Ендърс и колегите му успели да култивират вируса на полиомиелита в клетъчни култури, което довело до откритието на първата инактивирана полиоваксина през 1952 г. Тя спомогна за контролирането на болестта полиомиелит. По-късно Алберт Сабин разработил жива атенюирана перорална полиомиелитна ваксина, (лицензирана е през 1961 г. - първо като моновалентна, а след това през 1963 г. като тривалентна).  А благодарение на тези научни иновации бил спасен животът на много хора.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4151719/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

НовиниСнимкиЛюбопитноСоциални грижиЛеченияЗдравни съветиАнкетиАлтернативна медицинаТестовеЛайфстайл