Употреба на клетъчните култури през 50-те години на 20 век за производството на ваксини

От 1950г.

До края на 1945 г. вирусолозите осъзнали, че атенюираните (отслабени) ваксини можели свободно да се произвеждат по доста изобретателен начин. Опасните болестотворни агенти се "присаждали" в определени клетъчни култури и се отглеждали в подходящи лабораторни животински гостоприемници. Чрез този метод било постигнато немислимото – получени били нови субстанции с живи патогени, чието действие не само че не увреждало здравето на пациентите, а напротив – правило ги невъзприемчиви към определени болести.

Именно по този начин изследователката Хилари Копровски и екипът й (през 1952 и 1958 година) създали ваксините за перорална употреба срещу бяс и полиомиелит. И двете средства за профилактика на тези опасни заболявания били получени чрез култивирането на патогени в пилешки и миши ембрионални клетки. Въпреки това, този метод за добиване на ваксина се оказал неособено ефективен при работата с миши клетки, тъй като гризачите не осигурявали на учените стерилна среда.

Истинската революция в медицинските среди била направена, когато станало ясно, че клетките могат да бъдат култивирани в ин-витро среда. Така те можели да се използват като субстрати за вирусния растеж. Учените Ендърс, Уелър и Робинс демонстрирали, че много вируси биха могли да бъдат отглеждани в клетъчни култури (включително тези на полиомиелит и морбили), а методът им бил приет радушно от производителите на ваксини.

Благодарение на иновацията, пероралната ваксина срещу полиомиелит на Алберт Сабин, както и тези срещу морбили, рубеола, паротит и варицела вече можели да се разработват успешно чрез селекция от клетъчни култури в ин-витро среда.

И така, нека обобщим събитията – през 1949 г. Джон Ендърс и колегите му успели да култивират вируса на полиомиелита в клетъчни култури, което довело до откритието на първата инактивирана полиоваксина през 1952 г. Тя спомогна за контролирането на болестта полиомиелит. По-късно Алберт Сабин разработил жива атенюирана перорална полиомиелитна ваксина, (лицензирана е през 1961 г. - първо като моновалентна, а след това през 1963 г. като тривалентна).  А благодарение на тези научни иновации бил спасен животът на много хора.

Статията е част от историята на:

• История на ваксините