Лекари, станали важна част от Източната арабска медицина

От 796г.

Златната ера на медицината в източните арабски земи настъпва през епохата на династията на Абасидите, управлявали в Багдат от 750 до 1258 година.

"Златната ера" достига своя връх през 10 век, през което време са се откроили важни имена, оставили своя огромен принос:

Разес

Роден е през 850 година в Персия. Истинското му име е Абу Бекр Бен Захариа Ел Рази (Абу Бекр Бен Закария Ал Рази). Наричали са го "арабския Гален". Бил е не само лекар, но и е преподавал. Също така е бил и управител на най-голямата болница в Багдат.

Най-значимата му творба е медицинската енциклопедия "Всеобща книга по медицина", включваща 24 тома. Създал е още монографии "За чумата" и "За вариолата и дребната шарка". Практикувал е в областта на вътрешната медицина, акушерство и гинекология, хирургия, предиатрия.

Ел Кинди (Ал Кинди)

Роден е в Куфа и истинското му име е Абу Юсеф Якуб Ел Кинди (Абу Юсуф Якуб Ал Кинди). С голяма признателност е наричан "философът на Арабия".

Трудовете му са били на теми за съня, виденията, психологията, отровните храни и лекарства. Известна негова творба е "За опознаване силите на сложните лекарства".

Али Аббас

Роден е през 930 година в Южна Персия. Истинското му име е Али Ибн Аббас Ел (Ал) Мажуци. Смята се, че е първият автор, който е отправя критики към постигнатото в арабската медицина. Тойю си позволил да критикува и смятаните за безспорни авторитети - Хипократ и Гален, твърдейки, че техните трудове не обхващат изцяло медицинските познания.

Авицена

Това е най-известният представител от арабската медицина и не случайно е наричан "принсът на медицината". Истинското му име е Абу Али Ал-Хюсеин Ибн Абдалах Ибн Сина. Достигнал е големи "върхове" в медицината и философията. Най-известното му произведение е "Канон на медицината", който затвърждава репутацията му, като книгата му е многократно преиздавана и изучавана не само в ислямския свят, но и в европейските университети.

Алхазен

Роден е през 965 година в Ирак. Арабско му име е Абу Ибн Ал Хасан Ибн Ал Хайсан (Абу Ибн Ал Хасан Ибн Ал Хайсам). Почти целият си живот прекарва в Египет. Неговите постижения са основно в областта на офталмологията. Доказателство за това са редица негови трудове:

• "Съкровищница на оптиката"
• "Трактат върху светлината"
• "За атмосферните рефракции"

Имал е познания върху физиката, астрономията, медицината, психологията, химията и теологията.

Анафис

Роден е през 1213 година в Дамаск. Пълното му име е Аладин Ибн Ел Хазм Ибн Нафис (Ала ал-Дин Абу ал-Хасан Али ибн Аби-Хазм Ал Кюраши Ал Димашки). Завещал е цялото си имущество на болницата, в която е работил дълги години. Открил и описал е малкото кръвообръщение.

Григорий Бар Хебреус

Той е епископ от еврейски произход, който живее в границите на халифата през 13 век. Негова е книгата "За индикациите и прогнозите", както и коментари върху творби на Гален и Хипократ. Той е автор на творбата "История на Ориента".

Абдула Мохамед Бин Мозалих

Известен е като автор на много коментари върху ценни трудове като:

• "Канон на медицинската наука" на Авицена
• "Трактат върху очните болести"
• "За полезните неща"

Юсуф Бин Исмаил Джемал Ал Котби

Известен е с творбата си "Кое е гибелно да не познава един лекар".

Абул Бека Мохамед Ал Досари

Бил е не само добър хуманен лекар, но и зоолог, описвайки 931 животни. През 1787 година е убликувал дори и книга - "Текстове от голямата история на животните от Елдемери".

Атар

Има принос за развитието на арабската фармакология, описвайки действието на различни дроги и тяхното приложение.

Абдаллах Бин Абу

Известни негови творби са:

• "Медицински сборник"
• "Светлината на медицината"

Ибн Абу Усейбия

Роден е през 1203 година в Дамаск и е смятан за най-големият историк в арабската медицина. Успехите му са свързани основно с трудове, изучаващи очните болести.