Успехи в областта на медицината на Рене Лаенек

От 1802г.

През 1802 г. Рене Лаенек е на 21 години. Още по време на своето обучение, младият студент започва да публикува важни научни статии на различни теми. Една от тях касае перитонита (възпаление на лигавицата на коремната кухина). Някои медици определят труда на французина като "епохален принос" към областта на медицината.

През 1803 година Рене Лаенек е удостоен от правителството с първа награда за медицина и награда „Sole” за принос към хирургията. Въпреки това студентът страда от недостиг на въздух, говорещ за прогресираща туберкулоза, която французинът дължи на недобре лекувана астма. Заради болестта си, или по ирония на съдбата, въпреки нея, Лаенек продължава безмилостно да се натоварва с допълнителна работа и частни уроци по патология. Благодарение на тях той идентифицира за пръв път туберкулозен гранулом - малка бучка, чието присъствие е сигурен признак за наличието на туберкулоза.

Успехите на Лаенек продължават един след друг. Докторската му дисертация е посветена на връзката между древногръцката Хипократова доктрина и практическата медицина. Тя е защитена през 1804 година. Медикът бива избран за членство в "Societe de l'Ecole de Medecine", Кралското дружество по медицина, а по-късно става редактор и сътрудник на уважаван вестник, пишещ за новостите в областта на медицината, хирургията и фармацията.

Рене Лаенек започва собствена частна практика. След това, през 1810 г., животът на младия лекар бива белязан от смъртта на човек, който е изгубил битката с туберкулозата. Този човек е братът на медика - Мишо. Заболяването сякаш започва да се прокрадва във всеки аспект от живота на младия лекар. Въпреки това, Рене Лаенек все още отрича факта, че той също е в плен на Жълтата гостенка, дори когато започва усеща болки в гърдите.

Статията е част от историята на: