Фактори, довели до провеждането на първата бъбречна трансплантация при еднояйчни близнаци през 1956 година

От 1956г.

Хемодиализното лечение, което се прилагало след въвеждането в употреба на диализатора на Колф безспорно е отбелязало значителен бърз напредък. Усилията на медиците се насочили към създаването на успешни методи за лечение на заболелите от остра и хронична бъбречна недостатъчност.

От една страна новаторските начини за осигуряване на постоянен съдов достъп, каквито са шънта на Скрибнър от 1960 година и направата на артериовенозна фистула на Чимино от 1966 година са виновни за ускоряването на развитието на хрониохемодиализата. От друга страна, скоростната поява на технологични медицински нововъведения, каквито са мембраните, диализаторите, диализните машини е направила възможно милиони пациенти да живеят благодарение на диализата (в продължение на десетки години), а качеството им на живот се подобрило благодарение на въвеждането в употреба на медикамента еритропоетин. Освен това, започват да се ползват и някои други методи за пречистването на кръвта каквито са хемофилтрацията, хемосорбцията, плазмаферезата. Постепенно и перитонеалната диализа отбелязала също значителни технически подобрения и нововъведения, каквито са появата на стилет катетърна, интермитентна машинна, постоянната амбулаторна (САРД) и машините - циклери. За въвеждането на част от тези апарати са допринесли изследователите Боуен, Тенков, Попович, Ореопулос.

Логично, всички изброени по-горе предпоставки довели до извършването на първата успешна бъбречна транплантация между еднояйчни близнаци през 1956 г. в Бостън. В новаторската операция участие да взели уролога Мъри и нефролога Мерил. През следващите години трансплантациите започнали да бъдат правени на много места по света, като за целта се ползвали както живи, така и трупни донори.

От друга страна повишаването на броя на успешните бъбречни трансплантации допринесло за ускоряване в развитието и на трансплантационната имунология, като напредъкът основно се дължал на откриването на „големия комплекс на тъканната съвместимост" - HLA. За потискането на имунната реакция, водеща до отхвърлянето на присадения бъбрек в началото се използвали медикаменти, съдържащи кортикостероиди и азатиоприн (след 1959 година). След 1976 година д-р Борел и неговите сътрудници въвели в употреба първия калциневринов инхибитор (известен като Циклоспорин А). Този акт „очертал” началото на нова ера в областта на имуносупресирането. Впоследствие в употреба влезли и някои други групи от  имуносупресори, а диагностицирането  и терапията на пациентите с  бъбречна трансплантация заела важен дял от ежедневието и работата на клиничните нефролози. Благодарение на усъвършенстването на трансплантационния процес безспорно била увеличена преживяемостта както на присадката, така и на пациента (съответно до над 92% и 95% в първата година).

Статията е част от историята на:

• История на нефрологията в медицинската наука