Фарук I: лудият египетски крал, който обичал да преджобва дипломатите

От 1936г. до 1952г.

Подобно на повечето световни лидери и владетели от времето на Втората световна война, последният египетски крал Фарук проявява някои доста смущаващи симптоми на лудост. Той е причината Египет в крайна сметка да вземе едно много важно историческо решение – че монархията не е за нейния народ.

Фарук управлява Египет между 1936 и 1952 г. Като млад монарх той не оставя особено добро впечатление – заради хазартните си страсти и чревоугодничеството си, той е описван като "стомах с глава". В даден момент египетският монарх достига завидните 140 кг. Според сестра му можел да изпие 30 бутилки сода за ден и ядял хайвера директно от консервата. Но лакомията не е парадокс при монарсите и деспотите и определено не е причината Фарук да е определян като един от най-смахнатите и странни владетели на съвремието.

Колкото и странно да звучи за един човек със завидни финансови възможности (все пак е крал, нали), Фарук страда от клептомания. Дотолкова, че наема професионален джебчия, който да го научи на техниките и номерата си. Така той започва да преджобва своите гости, включително видни политици и дипломати. Твърди се дори, че при една среща с Чърчил той успява да открадне ръчния му часовник. По-късно обяснява, че просто го е намерил, без да споменава къде точно – а именно в джоба на Чърчил.

Но това не е всичко, не. По време на погребението на шаха на Иран през 1944 г., Фарук открадва меча, колана и медалите от ковчега му.

Друг път, след като сънува кошмари, че го нападат лъвове, Фарук решава да отиде до зоологическата градина в Кайро, за да ги види на живо. И под "да ги види", разбирайте да ги застреля, докато те кротичко си стоят в клетките. Адекватно решение на подсъзнателния му проблем, нали?

Но чакайте, това съвсем не е всичко. Заредете се с търпение, защото списъкът с ексцентрични наклонности на Фарук е дълъг и наистина граничи с лудостта. Последният египетски цар забранява на египтяните да карат червени коли – смята, че това е привилегия, на която може да се радва само той. Фарук притежава цяла армада от червени автомобили – поне 100 – които обича да кара из Египет, като полицията била предупредена да не го спира. Любимо негово занимание е да стреля по гумите на други участници в движението, като паралелно с него се движи и линейка, която да прибира пострадалите. Симпатично хоби, нали?

Като цяло Фарук има доста инфантилно поведение. Освен да стреля по чужди коли, той обича да ходи по ресторанти, но не за да яде (или поне не само, за да яде). Ужасно се забавлява да замеря останалите клиенти с храна. Типичната му закуска започва с хайвер и продължава с огромни количества сварени яйца, препечени филийки… пържола, агнешко, пилешко и гълъб. И не, не сме преминали неусетно към вечерята, все още сме на закуската.

Трябва да отбележим, че когато армията на Хитлер се приготвя да завземе Египет, Фарук е единствения световен лидер, който му изпраща телеграма, в която му благодари, че ще дойде, за да разкаже играта на страната му. Тъй като не му се нрави британската окупация на Египет, той очевидно смята, че нацистите са по-добрият и престижен вариант.

След всички тези негови "подвизи" през 1952 г. Фарук е свален от египетския трон и изпратен в изгнание. След себе си оставя богата колекция от бижута, древноегипетски артефакти, различни откраднати от него дрънкулки, колекция от марки, колекция от редки монети (8 500 минимум) и една от най-големите порно колекции на света.

Остатъка от живота си Фарук прекарва в Монако и Италия. Умира през 1965 г. на масата в един ресторант от… преяждане. Той успява да погълне огромна порция стриди, омар със сос, двойна порция печено агнешко с пържени картофи, огромен десерт и за капак – кубинска пура. След всичко изброено дотук, сърцето му просто не издържа и той умира от масивен инфаркт.

Ако не друго, поне със сигурност името му ще остане в историята… като един от най-лудите, инфантилни и ексцентрични съвременни владетели.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на монарсите, управниците и други известни личности, страдали от психически заболявания