Френски екипаж от 16-ти век е спасен от смъртоносна болест с помощта на мистично дърво

От 1535г. до 1536г.

През 1535-та година известният френски капитан Жак Картие се отправя на второ пътешествие към Новия свят. Целта на родения в Бретан мореплавател е да изследва земите на територията на днешна Канада. По време на първото си пътуване той открива залива Сейнт Лорънс, както и няколко острова. Новата експедиция се организира с идеята новооткритите земи да бъдат добавени към територията на Кралство Франция.

В началото пътешествието върви по план. Местните племена, които Картие среща по пътя си, са дружелюбно настроени. Мореплавателят раздава на индианците медни кръстчета, за които им казва, че носят в себе си силата на христовата вяра. Освен това поставя няколко табели на ключови места. Знаците гласят, че тези земи принадлежат на крал Франсоа I, владетел на Франция.

През есента на 1535 откривателят се отправя с флотата си по течението на неизследваната дотогава река Сейнт Лорънс, вливаща се в едноименния залив. Тъй като зимата застига Картие и неговия екипаж в земите на ирокезите, изследователите се оказват принудени да прекарат снежния сезон в градчето Стадакона. Престоят им е уговорен от двамата преводачи, които французинът причислява към свитата си още по време на първото си плаване.

По време на наложеното им от обстоятелствата пребиваване на сушата, моряците се разболяват от страховита болест. Зъбите им започват да окапват, а венците им да почерняват. При някои от хората на бретанския капитан се появяват пристъпи на слабост. 25 човека от екипажа умират от мистериозната зараза.

Днес медиците са установили, че това са явни симптоми на липса на витамин С в организма, наричана скорбут. През 16-ти век обаче обикновените хора не знаят за причините, поради които това заболяване покосява своите жертви. Из лагера на Жак Картие започва да се говори, че непознатата епидемия ще избие всички европейци, дръзнали да стъпят в тази забравена от Бога земя.

Французите са спасени от „прокобата“ от местните жители на Северна Америка. През зимата индианците са принудени да ядат еднообразна храна, тъй като по това време те не познават земеделието и се хранят със запаси от сушено месо. Затова те се научили да си набавят оскъдните за сезона витамини и минерали като приготвят чай от кората и листата на някои вечнозелени дървета.

Двамата преводачи, израснали в горите на днешна Канада, познават болестта, измъчваща екипажа на Картие. Те молят жителите на Стадакона да им осигурят няколко клона от лечебното дърво Аннедда. След това те приготвят отвара от игличките и кората на растението и я поднасят на европейците. Първоначално откривателите са скептични към лека, защото вярват, че това е опит индианците да ги отровят. Въпреки това няколко смели моряка отпиват голямо количество от течността. След няколко дни те започват да се чувстват много по-добре.

Мълвата за чудодейния лек плъзва из лагера на бретанеца. Всички се опитват да се снабдят с максимално количество от богатото на витамин С растение. Според записките на Жак Картие екипажът му приготвя толкова много отвара, че за направата й е трябвало да се отсече цяло дърво…

След като ледовете, блокирали река Сейнт Лорънс, се стопяват, откривателите отплават по течението към океана, Сред товара им, наред с кожите от бобър и лос, са натоварени и семена от лечебното дърво. След като пристигат във Франция, бретанецът обяснява за целебните свойства на растението. Не след дълго семената са посадени в кралската градина. За дърветата, поникнали от тях се знае, че дълго време служели за направа на лекове за благородниците в Париж.

Учените и до днес нямат ясна представа към кой биологичен вид са спадали растенията Аннедда. Основната теория гласи, че корабите на Картие са донесли от Канада семена на западна туя или на бял смърч. И двете иглолистни дървета са богати на витамин С и растат по поречието на Сейнт Лорънс. Също така френски хронисти от 17-ти век твърдят, че при експедиция в днешна Анадола намират растение, което силно наподобява Аннедда от кралските градини. Най-вероятно писарите са видели гори от кавказки смърч, характерен за вътрешността на Мала Азия. До момента сигурни доказателства за тази теза не са намерени.

За съжаление практиката да се прави отвара от иглички и кора на иглолистни дървета като превенция срещу появата на скорбут не се разпространява сред моряците. Откритието на Жак Картие е забравено от съвременниците му. Липсата на витамин С продължава да се счита за болест, покосяваща населението без причина и от нея умират много моряци през цялата Епоха на Великите географски открития.

По статията работи: Георги Динев