Хенриета Лакс - жената, подпомогнала медицината, без да подозира за това

Американската клиника Джонс Хопкинс Хоспитъл е едно от най-известните медицински заведения в САЩ. Тя се намира в град Балтимор и още от началото на миналия век е известна с новаторските си процедури. Освен с високата си успеваемост, болницата е известна и със своите социални услуги. През 50-те години тя става особено популярна сред чернокожите, тъй като там се предлагат достъпни терапии за тежки болести на социално слаби афро-американци.

През февруари, 1951-ва година Хенриета Лакс се записва за преглед в Джонс Хопкинс Хоспитъл. Тя е принудена да търси лекарска помощ в това лечебно заведение, тъй като със съпруга си са чернокожи емигранти, напуснали родния си град по време на Втората световна война. Семейството, в което има и пет деца, се издържа чрез две ниски заплати.

Лакс търси лекарска помощ заради появило се наскоро кръвотечение от гениталната област, появяващо се отделно от месечния й цикъл. Докато се къпе, 31-годишната жена случайно напипва подкожна буца, намираща се в коремната област.

Емигрантката е прегледана от гинеколога д-р Хауърд Джоунс. Специалистът моментално установява, че става въпрос за тумор на маточната шийка. Той препоръчва на пациента си да си направи биопсия. Процедурата има за цел да определи естеството на появилата се буца. Хенриета Лакс се съгласява. Хирургическата интервенция е направена от друг лекар - Джордж Гей. Той извършва анализ на взетата тъкан и установява, че жената страда от злокачествен тумор.

През 50-те години ракът е недобре позната болест и затова най-адекватното лечение, прилагано тогава в Америка, е поставяне на пръчки радий около образуванието. Чернокожата емигрантка решава да се подложи на процедурата, но запазва своето състояние в тайна от семейството си. Единственото, което нейните съпруг и деца знаят е, че с изминаващите месеци жената става все по-зле. По техни думи тя се събужда със стонове от болка.

Разбира се, лекуващият лекар д-р Гей следи пациента си непрестанно. Той с изумление установява, че за разлика от тъканните проби на другите пациенти, клетките в пробата на Лакс не умират, а продължават да се размножават, при това доста бързо. Това е уникално откритие за медицината, но и голям проблема за емигрантката. Заради нейната генетична уникалност ракът се разпростира изключително бързо в цялото й тяло и само седем месеца след първия си преглед жената умира.

Джордж Гей решава да изследва странните тъканни проби и продължава да експериментира с тях дори след смъртта на пациентката си. Тъй като през 50-те години на 20-ти век лекарският морален кодекс е доста по-неточен от днешния, лекарят решава да запази откритието си в тайна от семейството на покойната жена. Болницата се съгласява с политиката на медика и обяснява на господин Лакс причината за смъртта на съпругата му с неразбираеми медицински термини.

Клетките на Хенриета Лакс обаче стават нейното голямо наследство. Благодарение на взетите проби медицината в Америка напредва значително. Създадени са нови ваксини, направени са открития в областта на генетиката и т.н. Семейството на покойната жена от своя страна няма никаква представа за това. Те разбират за невероятното откритие едва през 70-те години, когато екип от медици се свързва с вече порасналите деца на емигрантката.

Целта на учените е да проверят дали наследниците на Хенриета носят в себе си подобни уникални гени или това е неповторима мутация, която не се предава от поколение на поколение. Когато близките на покойната жена искат повече информация относно изследването, те разбират, че преди години са били дезинформирани нарочно.

Следват множество обществени и медийни скандали, тъй като наследниците на Лакс смятат, че пробите са обработвани без знанието на тяхната майка. Освен това са възмутени, че ръководството на болницата се сдобива с милиони от откритието, а собствените деца на Хенриета не могат да си позволят да плащат здравната си издръжка.

Болницата обаче излиза с обяснението, че случилото се е било абсолютно законно и не нарушава лекарските закони от 50-те години. Ръководството все пак се извинява за грубото отношение на медиците в миналото и изказва съжаление за начина, по който е завоалирана известната тогава информация.

През 2017-те година излиза филм за живота на Хенриета Лакс, в който се разказва за приноса на жената към съвременната медицина.

Редактор: Георги Динев