Херман Дж. Мюлер и приносът му за развитието на генетиката и медицината

От 1890г. до 1967г.

Дядото на Мюлер е германски емигрант, който напуска родината си след революцията през 1848 г. Баща му, на когото е кръстен, искал да учи право, но поел семейния бизнес за производство на предмети от бронз. Той умира, когато Мюлер е на 9 г., оставяйки на вдовицата си Франсис Лионс скромен приход.

Херман се ражда на 21 декември 1890 г. в Ню Йорк. Още като дете Мюлер проявява интерес към еволюцията и науките. Като ученик дори основава научен клуб. След завършването си Мюлер е приет в Колумбийския колеж. Във втори курс прочита труда на Р. Х. Лок "Наследственост, вариации и еволюция" и решава да следва генетика.

В Колумбия, Мюлер учи при Едмънд Б. Уилсън, чийто курс набляга на хромозомната теория за унаследяването, оформена въз основа на генетичните му наблюдения върху някои биологични въпроси. Той получава бакалавърска степен през 1910 г. и е приет в медицинското училище Корнел и катедрата по физиология на Колумбийския университет. Магистърската му дипломна работа е върху предаването на нервните импулси. Интересите му в генетиката обаче не замират и той поддържа постоянно връзка с колегите си Алфред Х. Стуртевант и Калвин Б. Бриджис, които работят в Колумбия с Томас Гънт Морган. През 1912 г. самият Мюлер е приет от Морган като вече дипломиран студент. Той бързо си създава репутация с невероятните си теории и гениални експерименти. Дисертацията му за кръстосването допринася много за концепцията за случайността и наследствеността при разрешаването на генетичните карти и установява закона за линейната връзка. След придобиването на докторска степен през 1916 г. Мюлер приема поканата на Джулиан Хъксли да преподава в института Райс. Той самият по това време изследва сложната връзка между гена и характеристиките, и благодарение на тези проучвания изолира и картографира модификационните гени, които контролират количественото съотношение на наследените характеристики. Благодарение на тези изследвания Мюлер разпознава значението на всеки отделен ген.

Мюлер анализира мутациите и стига до заключението, че концепцията трябва да бъде ограничена до вариациите, които възникват само в един ген. При завръщането си в Колумбия (1918-1920) той създава най-важния си труд. Тъй като гените, за разлика от други клетъчни компоненти, могат да възпроизвеждат промените, които се случват в тях (това свойство за саморепликиране е тяхна уникална черта), Мюлер смята, че всички други клетъчни компоненти трябва да се създават от гените. Той създава теорията, че животът трябва да е започнал с появата на саморепликиращи се молекули или "голи гени", които той смята, че са подобни на вирусите.

От 1921 до 1932 г. Мюлер работи в университета в Тексас, където става професор. През този период той изучава честотата на мутациите и създава сложни генетични потекла, за да засече най-често срещаните смъртоносни мутации (които убиват, освен ако не са защитени от нормален алел). През 1926 г. Мюлер предизвиква мутация, излагайки плодови мушици (Drosophila) на рентгеново лъчение. Той описва своите открития в статия, озаглавена "Изкуствени трансмутации на гена", която е публикувана в журнала Science през 1927 г. Този труд му спечелва международно признание и вдъхновява много други учени да обърнат внимание на въпроса, като освен това се превръща в основа на радиационната генетика.

През 1932 г. Мюлер отива в Берлин, където прекарва 1 година в Гугенхайм в Института за мозъчни изследвания Оскар Фогт. Той извършва своите изследвания върху мутацията заедно с Н. В. Тимофеев-Ресовски, оценявайки и критикувайки физични модели (сред които и "таргетната теория") и изучава структурата на гена. С нарастването на влиянието на Хитлер, Мюлер, който е пламенен привърженик на социалистическите идеи, решава да напусне Германия. Той приема поканата на Н. И. Вавилов да продължи изследванията си в Съветския съюз, който възприема като експериментално общество, което поддържа генетиката и евгениката.

Между 1933 и 1937 г. Мюлер работи в Ленинград и Москва в Академията на науките. Главните му интереси са в областта на радиогенетиката, цитогенетиката и структурата на гена. През 1935 г. той вече е въвлечен в разрастващите се противоречия около работата на Лисенко, която той не може да подкрепи. Самият Мюлер се надява да спечели съветско финансиране за изследвания в областта на основната генетика и за програмата за позитивна евгеника, която представя в книгата си Out of the Night (1935 г.). Лисенко спечелва подкрепата на Сталин и Мюлер напуска Съветския съюз, след като кандидатства като доброволец в Испанската гражданска война.

През 1938 г. Мюлер получава назначение в университета в Единбург, където анализира хромозомната основа на ембрионалната смърт при радиационно облъчване. С избухването на Втората световна война, той се завръща в САЩ. Той смята, че ще му е трудно да продължи научните си изследвания във Великобритания и тъй като втората му съпруга Доротеа Кантровиц, е отчасти еврейка и той се притеснява за безопасността й.

Мюлер първо постъпва в колежа Амхърст, където продължава с генетичните си изследвания, а през 1945 г. си осигурява постоянен пост в университета в Индиана, където остава до смъртта си.

През 1946 г. Мюлер получава Нобелова награда за физиология или медицина. Той се възползва от съпътстващата слава, за да популяризира кампанията си срещу медицинската, индустриалната и военната злоупотреба с радиация.

Той също така публично критикува доктрините на Лисенко и през 1947 г. се отписва от Съветската академия на науките. През следващите години Мюлер работи върху реформа в преподаването на биология в средните училища (защитава по-силното засягане на генетичната и еволюционна основа на биологията) и основава програма за позитивна евгеника, основана на онова, което той нарича "Germinal choice" – банка за съхраняване на семенна течност от необичайно здрави и надарени мъже, за да се използва от идните поколения. Въпреки че социалните му възгледи са доста противоречиви, те подклаждат неговата неподправена научна загриженост за натрупването на голямо количество човешки спонтанни мутации, предизвикани от успокояването на естествения подбор заради съвременната култура и технология.

Мюлер е член на много научни дружества, включително Националната академия на науките (САЩ). Той членува и в Британското кралско научно общество и е президент на няколко генетични общества и конгреси. Умира през 1967 г. в Индианаполис, САЩ.

по статията работи: Величка Мартинова