Хомосексуалността в Древен Китай

Китай е една от древните държави с богата история, обхващаща повече от 5000 години. За старите цивилизации хомосексуализмът бил част от живота, ритуал или начин за подкрепа и опекунство между по-възрастен мъж и младо момче, което му предстои да се превърне в мъж. Подобно на хомосексуализма в Древна Гърция и в Китай имало еднополови отношения между хора от различни социално-икономически слоеве на обществото.

Факт е, че в древността еднополовите връзки се възприемали по различен от съвременния начин. Те били част от културата, но не се обсъждали публично. Чест похват както в други цивилизации, така и в китайската е чрез словото и поезията да се "документират" любовните или политически отношения между представителите на мъжкия пол.

Хомосексуалността като друг начин за проява на любов

Исторически данни, които официално говорят за мъжката хомосексуалност в Китай, датират от времето на династия Шан (Shang, 16-11 в. пр.н.е.). В историята на всяка една династия, която е управлявала страната, има следи от доказателства за хомосексуални практики. Всичките са посветени на отношенията между двама мъже, почти няма записи, свидетелстващи за любов между две жени. Историческите данни, свързани със сексуалността на нежния пол, много рядко се срещат, запазен е само един израз и много малко негови споменавания. Откриват се препратки за "хранене по двойки" между жени от династията Хан (Han, 206 г. пр.н.е. - 220 г. сл.н.е.), описано с фразата "дуй ши" (dui shi), което навежда на мисълта за кунилингус. Обяснението за "пренебрегването" на дамите е, че Китай е патриархална държава, в която представителките на нежния пол не са имали почти никаква значима роля. И тъй като писмените свидетелства, останали за поколенията, са написани от мъже за мъже, е разбираемо защо фигурата на жената почти не се среща.

Авторът Ли Йенхе в книгата си "История на китайската хомосексуалност" отбелязва, че най-много доказателства за хомосексуални действия се срещат по време на династията Хан. Еднополовите отношения между императори и висши служители често присъствали в историческите записи. Дори се споменава, че почти всички императори поддържали интимни връзки с мъже паралелно с браковете си.
В Древен Китай е надделявало спокойното и безстрастно отношение към хомосексуализма. Анализаторите не се натъкват нито на критика, нито на възхвала. Единственото условие било да се спазят традиционните синовни задължения - женитба и продължаване на рода, оттам-нататък мъжът е свободен да упражнява личните си предпочитания.

"Страстта на изрязания ръкав"

Два фактора влияели на еднополовите връзки - възраст и статус. Когато възниквали подобни отношения, тези две обстоятелства определяли ролите. Жените били смятани за по-нисши от мъжете, често браковете се сключвали по политически или икономически причини, така че понякога липсата на романтика и любов "оправдавала" поведението на мъжа. Съществуват писмени свидетелства, които недвусмислено посочват, че благодарение на висшето положение на единия хомосексуален партньор другият се сдобивал с големи привилегии и власт, превръщал се във важна част от живота му. Подобен пример бил император Ай, който открито проявявал своята бисексуалност и възнаграждавал своя фаворит Донг Сиан с "най-високите титли и 10 000 пикули (традиционна азиатска единица за тегло) зърно годишно". Освен него се облагодетелствало и семейството му - съпругата и децата на Донг Сиан живеели на територията на двореца, а баща му също получил благородническа титла.

Медицинският антрополог Винсент Е. Гил отбелязва в Journal of Sex Research, че специфичното за Древен Китай е династичният хомосексуализъм. Литературата от предишни периоди, която е оцеляла до нас, насочва към факта, че еднополовите отношения били обичайни в кралските дворове и широко разпространени сред благородниците, като връзката между двама мъже - владетел и поданик, била смятана за добродетел.

С император Ай е свързан още един исторически факт, който се превръща в символ на хомосексуалната любов между двама мъже и се използва като евфемизъм за интимността между тях. Разказва се, че император Ай си почивал един следобед заедно със своя фаворит Донг Сиан, който бил заспал върху дългия ръкав на робата на владетеля. Привързаността и нежността на Ай към поданика му били толкова големи, че за да не го събуди, императорът отрязал ръкава си. Оттогава термините "разкроен ръкав" (duàn xiù), "изрязан ръкав" или "страстта на изрязания ръкав" се употребява от историците като евфемизъм за мъже, обичащи мъже.

Бисексуалността в Китай не е изолирано явление, в по-голямата част на Азия в предколониалните времена хомосексуалността била възприемана като още един начин да обичаш и да правиш секс. Примери за това са Александър Велики и Нерон, които поддържали интимни връзки както с жени, така и с мъже. За разлика от Европа, където през Средновековието църквата обявява хомосексуалните прояви за содомия и изобщо плътските наслади за много голям грях. Затова пътешественици от Запада, посетили Китай, останали шокирани от порядките там. Португалският монах Гаспар да Круз и сънародникът му Галеоте Перейра, пътешественици от 16 в., пишат в свои произведения за "най-големия недостатък, който откриват в Китай, е содомията, която е много често срещан порок".

>>> Сексуалната култура във феодална Япония - свобода в отношенията, хомосексуалност и проституция

Промяна в разбиранията

Император Ай умира през 1 г. пр.н.е. и последното му желание е на трона да го замести неговият любим Донг Сиан. Но съдът отменя нареждането му и противниците на волята на императора принуждават Сиан и семейството му да се самоубият. Така е поставен краят на династията Хан.

С течение на времето настъпват промени в нагласите и разбиранията на китайския елит, а може би и на обикновените хора, за които няма писмени доказателства, че са практикували бисексуализъм. Според китайския политолог Джеймс Д. Сиймор омразата и нетърпимостта към хомосексуализма се появяват по време на династия Сун (960-1279 г.). По време на този период се наблюдава едно връщане към стар индийски будистки текст от 6 в., който открито заклеймява хомосексуализма.

В своята история Китай е бил под владението на маджури и монголци, които въвеждат много сурови закони. През 13 в. Чингис хан окупира страната и забранява содомията, хомосексуалността и извънбрачния секс. Векове наред тези законови кодекси остават валидни, като едва през 1997 г. Китай легализира содомията (полов акт, който не е пенално-вагинален), а през 2001 г. заличава хомосексуалността от Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM). Въпреки това в днешно време в страната съществува стигма върху хората с различна сексуална ориентация, идваща от по-старото поколение и правителствените институции.

Статията е част от историята на:

• История на хомосексуалността