Цезаровото сечение до XIX век

От 1787г.

Странно или не, в западното общество голяма част от жените са изключени от извършването на медицинската манипулация цезарово сечение, а тенденцията се запазва до края на деветнадесети век, защото до голяма степен на дамите е отказвано да се обучават в медицинските училища.

Първият описан случай на успешно извършено цезарово сечение в Британската империя, въпреки спънките от страна на обществените нагласи, е дело именно на жена. Твърди се, че в периода между 1815 и 1821 г., англичанката Джеймс Миранда Стюарт Бари прилага успешно манипулацията, предрешена като мъж. Нещо повече, смелата англичанка взема кардиналното решение цял живот да се представя като мъж, само и само да устоява хуманизма и идеалите си, практикувайки като военен хирург към британската армия в Южна Африка.

Смелата доктор Бари прилага най-новите западни хирургически техники, а за делата й разказват пътешественици, изследващи дивите африкански земи от XIX в. Част от тези авнюристи свидетелстват, че местните африкански жители, практикуващи лечебното изкуство, успешно са извършили процедурата, благодарение на собствените си традиционни медицински практики и познание.

Пример за това разказва британският пътешественик Р. У. Фелин. През далечната 1879 г. той става пряк свидетел на извършването на цезарово сечение, приложено от угандски лечител. Той използва бананово вино, за да успокои в определена степен болките на раждащата жена, а след това почиства и щателно измива ръцете и корема на родилката преди оперативната манипулация. Той прави разрез в срединната линия, а след това използва инструмент, подобен на съвременния каутер, за да сведе до минимум обилното кръвотечение. След изваждането на детето, лечителят масажира матката, за да може кухинният орган да се свие, но не го зашива. След това коремната рана се обработва и "закопчава" с железни игли. Върху разреза се полага лечебна паста (най-вероятно с антисептично действие), приготвена от билкови корени. Пациентката и детето се възстановяват добре, а Фелин заключва, че тази техника е добре позната, развита и явно – е използвана от дълго време. Подобни съобщения пристигат и от Руанда, където билковите лечебни препарати, освен за лечението на рани, се използват за упояване на пациентките.

Макар много от най-ранните съобщения за извършването на цезарово сечение да пристигат от отдалечени части на Европа, Съединените щати и от места, останали в периферията на най-новите разработки на западната медицина, честотата на хирургичната манипулация започва да се увеличава пропорционално на нарастващата урбанизация и строежа на повече болнични институции. Въпреки това повечето раждания в селските райони продължават да бъдат посещавани само от акушерки в края на деветнадесети и началото на двадесети век. 

В градовете - акушерството, практикувано в болниците, напълно изтласква жените-акушерки от специалността. В урбанизираните центрове голям брой изселени жени от работническата класа раждат в болнични заведения, защото не могат да разчитат на подкрепата на семейството и приятелите си, които населяват селските райони. Именно в тези болници, където медиците израждат повече жени, някои от които имат усложнени раждания, постепенно започват да се прилагат и развиват нови акушерски и хирургически умения.

През втората половина на XIX век в Съединените щати и Европа се появяват специални болници, в които се третират само жени. Отчитайки процъфтяващия медицински интерес към сексуалността и болестите на жените, тези институции подкрепят нововъзникващите медицински специалности и осигуряват нови възможности за практикуващите лекари, както и новаторски лечения за пациентките. Специалностите като неврология и психиатрия, съсредоточени върху психичните и нервни разстройства, както и акушерството и гинекологията, съсредоточени върху функциите и заболяванията на женската репродуктивна система, набират сили.

Като сериозна коремна операция напредъкът на цезаровото сечение търпи и нанася устойчиви промени в областта на общата хирургия. В началото на 1800-та, когато оперативната манипулация все още се осланя на старите техники, на хората, които я прилагат, се гледа с истински ужас, а социалният им статус е малко по-висок от този на бръснарите, касапите и хората, вадещи зъби. Въпреки че много хирурзи притежават анатомичните познания и имат смелостта да извършват сериозни манипулации и процедури, медиците все още са ограничени от болката, изпитвана от пациентите им. Друг вид притеснение будят проблемите с постоперативните инфекции. Така през 1800 г. хирургията все още продължава да бъде варварска, а за най-добри сред хирурзите се считат тези, които са в състояние скоростно да ампутират крайник и да зашиват раните на пациентите си.

За щастие, през деветнадесети век цезаровото сечение се трансформира - и технически, и професионално. Новата ера в хирургическата практика започва през 1846 г. в "Масачузетската болница", когато зъболекарят Уилям Т. Г. Мортън използва за пръв път диетилов етер, за да премахне лицев тумор на свой пациент. Това медицинско приложение на анестезията бързо се разчува и разпространява в Европа. В акушерството обаче все още има противопоставяне на употребата на упойката. То е налице поради религиозни, не толкова по медицински причини. Коренът на проблема е в библейското вярване, че жените трябва да страдат, когато раждат децата си, за да изкупят първородния грях на Ева. За щастие, този аргумент отпада, когато главата на англиканската църквата, кралица Виктория, ражда две от децата си с помощта на хлороформ (благодарение на упойката на този свят се появяват принц Леополд през 1853 г. и принцеса Беатриче през 1857 г.). Впоследствие употребата на анестезията при раждане става популярна сред богатите, особено когато трябва да се направи цезарово сечение.

До края на деветнадесети век по-широкият спектър от технологични иновации позволява на хирурзите да революционизират медицината и да професионализират своята практика. Анестетиците им помагат да отделят повече време, за да могат да работят с желаната прецизност, да почистват щателно перитонеалната кухина, да записват подробностите за хирургичните процедури и да се учат от своя опит. На жените се спестява агонията на операциите. Нещо повече, високата хигиена прави майките по-малко податливи на следродилната треска, която е водеща причина за следоперативна смъртност и заболеваемост.

Както много лекари откриват, анестезията им позволява да заместят краниотомията с цезарово сечение. Тя се прилага от стотици, може би дори хиляди години. Тази ужасна процедура включва унищожаването (чрез хирургически инструменти) на феталния череп и частичното извличане на целия фетус от влагалището. Макар че това е варварска и страшна операция, тя предполага много по-малък риск за майката, отколкото опитите за отстраняване на плода през коремен разрез.

Докато акушерският форцепс помага за израждането на плода, в някои случаи той също е безсилен. Инструментът несъмнено спасява живота на някои бебета, които иначе, биха били убити чрез краниотомия, но дори когато животът на майката и детето са спасени, майката може да страда до края на живота си от пораженията, нанесени на вагиналната стена и перинеума. Дори съвременните форцепси могат да нанесат подални увреждания на жените, но рискът е малък. Опасността за това в миналото е доста по-висока, защото форцепсите, ползвани през XIX век са по-различни от съвременните. Вмъкнати дълбоко в жената в случаите на продължителни раждания, тези инструменти допринасят за високите нива на увреждания на плода, инфекции и сериозни разкъсвания на жената. Очевидно е, че цезаровото сечение може да е изглеждало за предпочитане, но това е само в някои случаи, когато плодът е заклещен в таза. Когато обаче родилката има изкривяване или проблеми с  таза, нито краниотомията, нито акушерският форцепс биха дали резултат. Именно за тези случаи цезаровото сечение вероятно е единствената надежда за спасяването на двата живота.

Макар и лекарите, и пациентите да са насърчени от въвеждането на употребата на анестезията, с която да прилагат (а жените да се подлагат) на хирургическата манипулация, някои сериозни проблеми все още не са решени. Постоперативната смъртност си остава все така висока, а инфекциите септицемията и перитонитът са неизменни ужасяващи спътници на цезаровото сечение. Преди налагането на бактериалната теория за зараждането на заболяванията, предвестник на съвременната бактериология, картината на акушерската практика никак не е розова. През втората половина на XIX век, хирурзите носят ежедневното си облекло и по време на операция. Немалко от тях измиват ръцете си рядко, преминавайки от едва пациентка към друга. В средата на 1860-та британският хирург Джоузеф Листър въвежда антисептичният метод, включващ дезинфекция с карболова киселина. Въпреки нерадостната съдба на медика, много негови колеги заимстват метода му и прилагат прийомите на асептиката. До края на века антисептиката постепенно влиза не само в гинекологичната, но и останалите клонове на хирургията.

За съжаление, хирургическите техники за извършване на цезаровото сечение също допринасят за ужасяващо високата степен на смъртност сред родилките. Според запазени документи в периода от 1787 до 1876 г. в Париж нито една жена не е преживяла операцията. Хирурзите не са възприели практиката да зашиват маточния разрез, защото смятат, че вътрешните белези, които не могат да бъдат избегнати, причинят инфекции и биха могли да доведат до маточна руптура при следващи бременности. Те вярват, че мускулатурата на утробата ще се свие спонтанно с времето. За съжаление, процесът не се осъществява както те биха искали. В края на осемнадесети век немалко жени загиват от загуба на кръв, още повече - от инфекции.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на хирургическата манипулация цезарово сечение