Шарл Рише - откривателят на анафилаксията

От 1850г. до 1935г.

Шарл Рише е един от най-дейните медици в началото на 20-ти век. Роденият във Франция академик става известен с множеството си открития в областта на физиологията, биохимията, психологията и патологията. Изследванията му относно причините за силната алергична реакция придобиват международна популярност. През 1913-та година Рише приема Нобелова награда за физиология и медицина за откриването на анафилаксията.

Шарл Рише е роден през 1850-та година в Париж. Негов баща е видният професор по медицина Алфред Рише. Навярно академикът вижда пръв заложбите на своя син, тъй като бъдещият физиолог изучава медицински науки още от юношеска възраст.

След като завършва успешно докторантура по медицина през 1969-та година, Шарл Рише се насочва към академична дейност. Той продължава да специализира в областта на физиологията, достигайки званието „професор по физиология към медицинския факултет на Парижкия университет.“ Той получава званието си сравнително скоро - едва 8 години след докторантурата си.

Едновременно с това Шарл Рише посвещава времето си на редакция на няколко медицински журнала, както и на експерименти в няколко сфери на медицината и физиологията. В периода от 1878 г. - 1902 г. той публикува няколко трактата на тема психология, биохимия, както и описания на десетки изследвания, случващи се на територията на физиологичната лаборатория към Парижкия университет. Основните интереси на академика са паралелните изследвания между обичайните и патологичните клинични случаи.

Едно от най-интересните изследваният на Шарл Рише е върху терморегулацията на топлокръвните животни. Той експериментира с взаимодействието между организмите и климатичните промени, като крайната му цел е да разбере как треперенето и полипнеята (учестено, повърхностно дишане) помагат на бозайниците да се стоплят. Френският академик е първият човек, направил подобен анализ.

В началото на 20-ти век Рише се захваща с нелеката задача да разбере физиологичните процеси, стоящи зад така наречената анафилаксия. Самият термин е измислен от френския лауреат и обозначава някои видове остра алергична реакция. Шарл Рише определя анафилаксията като свръхчувствителност на организмите към определени протеини, колоиди или токсини.

Изследването на Рише се оказва жизнено важно за съвременната медицина. Само от 1902-ра до 1913-та година са написани над 4000 медицински трактата, базирани на резултатите от проучването на френския физиолог. Той доказва, че инжектирането на протеини в организма може да доведе до трайни промени в конструкцията на телесните течности.

През 1913-та година Шарл Рише получава Нобелова награда за физиология и медицина. Откритието му се смята за един от основните „крайпътни камъни“ на патологията. След Нобеловата награда, медикът се занимава основно с академична дейност. Той става автор на няколко трактата на тема физиология, както и редактор на множество медицински трудове, учебници и сборници с лекции.

Шарл Рише умира през 1935-та година в Париж. Знаменитият учен и лауреат оставя след себе си не само новаторските си открития в областта на физиологията. Неговото наследство преминава в ръцете на неговите синове, един от които също става професор по медицина.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на Нобеловите награди в медицината